Fear

《▪》

Понякога се нуждаем от самотни нощи..

Нощи,прекарани с книга в ръка. Такива,в които осъзнаваме много неща,мислим за несбъднати и нереално красиви мечти.

Това са нощи, в които опознаваме същността си - психически и физически. И откриваме колко различни хора сме,спрямо онези,които представяме пред другите.
И обичаме себе си..и се мразим.

Искаме да плачем до късно - от щастие,от тъга. Искаме да изпитавме любов. Ама от оная истинската любов - неподправена и красива. От оная любов,дето те кара да тръпнеш и да се грижиш за другия. Без да има "но" или пък "обаче".

Нуждаем се от тия самотни нощи..
Да четем за чуждото щастие. Да плачем, да се усмихваме..

Защото тия неща ни правят хора. Ама хора в истинския смисъл на думата.
Тия неща ни карат да мислим позитивно и да мечтаем - макар понякога да бленуваме невъзможното.

И знаете ли кога невъзможното се превръща в реалност, в постигната цел,в сбъдната мечта?
Тогава, когато работим усърдно. Тогава,когато сме прочели достатъчно книги, изпили сме достатъчно от нечии мисли и от запасите ни с кафе у дома..тогава,когато преборим себе си и вече не се страхуваме от обществото. И неговото неблагоразумно мнение..
Тогава,когато приемем себе си и балансираме всичко вътре в нас.

Защото тия безсънни и самотни нощи ни помагат именно да намерим себе си и да се обичаме такива, каквито сме..защото заслужаваме любовта си!

-Е.И.