12 години по-късно
-Ще избягаш ли с мен?
-..Не мога..Пък и ако го направя,къде ще отидем ,Вики? Навън е зима..Ще измръзнем,няма смисъл да го правим и родителите ни ще се притесняват за нас ,няма смисъл да натоварваме и тях..
-Не мога да живея така!
-Знам..Аз също,но ще бъде както преди ,само двете..Пак ще бъдем добре..Не съм спряла да плача и ме боли главата,въпреки това сълзите още се стичат по бузите ми...Знам ,че няма да е същото ,но ще се справим.. Окей?
- Не издържам вече..
- Вики ..Моля те ..Аз съм тук , окей ? Обичам те! Ще се оправим някак си..
-Благодаря ти ..Ти поне си до мен..Сега трябва да тръгвам на уроци съм ..
- Добре ,обещай ми ,че няма да правиш глупости!
- Не мога..
-Добре..,но поне ,ако ще бягаш ми се обади може да размисля до тогава..
- Ще ти звънна след уроците ,чао!
- Чао , обичам те!
- И аз те обичам..Няколко часа по-късно
-Хей...
-Хей..
-Как си?..
- Не съм добре ..
- Плачеш ли?
-Да..
- ...Аз също
- Искам да се махна от тук ,да отида някъде където никой няма да ме нарани..Не искам да се запознавам с никого ,никога повече..Няма да позволя на никого да ме нарани по този начин отново..
-Не бих те наранила така, обещавам ти...Но можеш ли да вземеш обещанието си обратно ,защото не го искам вече?Може ли да не ме гледаш в очите и да ми даваш празни надежди?Защото не знам колко още ще издържа..Не искам празните ти обещания ..
Искам те обратно..