Не мога да забравя

7 2 0
                                    

Гл.т на Виктор
Имах нужда от цигара . Веднага!
Излязох на вън ..Трябваше да усмисля всичко от последната седмица. Запалих я ,дръпнах си ,тютюнът влезе в дробовете ми ,издишах и го гледах как се смесва с въздуха ,краката ми се движеха бързо по улицата ..БЕСЕН СЪМ! Ще полудея...
"Може ли да забравиш за това.." НЕ ЗНАМ КРИС ..МОГА ЛИ?! КАК ОЧАКВАШ ДА ЗАБРАВЯ КОГАТО ТИ НЕ МОЖЕШ ,КАК ОЧАКВАШ ДА ЗАБРАВЯ КОГАТО НЯКОЙ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ТЕ РАНЯВА И МАНИПОЛИРА , КОГАТО НЯКОЙ ТИ КАЗВА КАКВО СИ И ТИ МУ ВЯРВАШ ?! КАК МОЖЕ ПОДЯВОЛИТЕ..КАК МОЖЕ ДА СИ МИСЛИШ ЧЕ СИ НИЩО ,КАГАТО СИ ВСИЧКО ЗА МЕН ?! КОГАТО СИ НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО КОЕТО НЯКОГА МИ СЕ Е СЛУЧВАЛО ?! ЗАЩО ЗА БОГА ТРЯБВАШЕ ДА СЕ МЕСТЯ..СЕГА ДОРИ НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ..НЕ ЗНАМ КАКВО СЕ СЛУЧВА В ГЛАВАТА ТИ ,НЕ ЗНАМ КАКВО КРИЕШ ОТ МЕН ..АЗ СЪМ ТАКЪВ КРЕТЕН ..СЕГА СТОИШ САМА У НАС И КОЙ ЗНАЕ КАКВО ПРАВИШ ..ПАК ТЕ ЗАРЯЗАХ .. ОТНОВО..

Половин час по-късно.

По някаква причина в ръката ми имаше почти празна бутилка от алкохол..Бях испушил около две кутий с цигари и определено не знаех къде се намирам..Бях ли се прибрал при Крис?- Не.
Защо?-Защото не съм в състояние да го направя в момента..Дори преди да се напия бях прекалено ядосан за да говоря въобще с нея..Може би в гнева си щях да и кажа всичко..Не че тя не го знае..

"Обичам те.."
"....Не можеш да обичаш някого който не обича себе си..Ще те нараня.."

-И какво ,ако ме нараниш Крис..-Измърморих под носа си , вече явно говорейки със себе си ..Споменът от покрива изникна в главата ми...Ох Боже въобще не виждам къде вървя ,всичко се върти..Защо се напих въобще?.. Тялото ми се удари във някаква стена ,отблъснаха се с раздразнение и в следващия миг щях да падна на земята. Някак си се стабилизирах на краката си , доколкото беше възможно.
Тялото ми настръхна и всеки мускул се стегна,ръката ми стисна здраво стъклената бутилка и я запрати в стрената,чу се силен трясък и тя се разби на парчета..НЕ МИ ПУКА ДАЛИ ЩЕ МЕ НАРАНИШ КРИС ,НЕ МИ ПУКА!! Залитнах и Паднах на земята ,виеше ми се свят...Светло синьото небе избледняваше...Тялото ми бе неспособно да помръдне ,чувствах се като труп...Клепачите ми натежаха..

Не мога да забравя нищо свързано с теб Крис...Колкото и мъртво пиян да съм..Не мога да те забравя..

Небето почерня и слънцето изчезна,очите ми се затвориха..

PromiseWhere stories live. Discover now