Той извади черна кутия "Subranie"от вълнено си палто.Взе цигара и прикри с ръка запалката ,за да поддържа огъня ,Пламъкът докосна върхът ѝ и се запали ..
- Предлагам да отидем до нас и да ти оставим раницата .
( Аз стоях и го зяпах..)
-Какво?(Отговори той ,без да ме поглежда.)
-...Не знаех ,че пушиш..
- Това престъпление ли е..?( Погледна ме той въпросително.)
- Не....
- Хубаво....Хъмм..Да тръгваме ?
- Да ,разбира се..
(Вървяхме в пълна тишина докато пристигнахме пред блока му , тишината не беше нещо което ме поттискаше..Не и в този случай..Той си дръпна от цигарата за последен път и издиша димът..Колкото и странно да беше ми харесваше да го гледам ,начинът по който димът рисуваше в пространството играейки си с въздуха и смесвайки се с него..Той хвърли цигарата на земята и я стъпка ,отключи вратата и ме подкани да вляза,Влязохме в асансьора ...Той се усмихна.)
- Какво..( Казах аз гледайки го в лицето.)
- Нищо..(Отвърна ми той и се ухили ..)
- Каквооо?!( Вече бях раздразнена..Той започна да се смее.)
-..Нищо ..
-Стига дееее..! ( Казах аз и му се разсърдих..)
- Хахаха!( Той се исмя ,асънсьрът спря на 9тия етаж ,копчетата бяха 14..)
- Който е последен е развалено яйце ! ( Виктор отвори вратата и започна да тича нагоре по стълбите ...Докато аз стоях шокирана около 1 минута осмисляйки какво точно става..)
- ВИКТОООР ..НЕЕЕ Е ЧЕСТНОО ! АЗ СЪМ С РАНИЦАА! ( Крещях аз тичайки след него по стълбите.. Подяволите това момче беше бързо ..Гледах го как завива,подхлъзна се и за малко да падне на пода ,ама запази равновесие ..)
- Хахахахаха..Виктор хахаха!
( Той се обърна и ме погледна сериозно ,което ме накара да падна на земята и да почна да се смея ,а това ми костваше доста въздух ,тъй като вече бях задъхана от тичането на горе ,а сега се гърчех на земята от смях..)
- Ти не си добре..( Засмя се той и ми помогна да стана от пода . Аз продължих да се смея истерично и поради това се налагаше той да ме държи за да не падна .Държах се здраво за ръката му .)
- Хахахаха ..Виктор.. Виктор.. Трябваше.. Хахаха.. да ..хаха.. си видиш изражението !( Смеех се и говорех на засечки ,опитвайки се да дишам в същото време.. Обаче повече се смеех от колкото дишах..Стигнахме до вратата на апартамента,той отключи и ме покани да вляза.Аз стоях в началото на коридора оглеждайки обстановката..)
- И все пак..Аз печеля..( Заключи той ,чакайки реакцията ми ..)
- Хаха ..да бе
- Какво?
- И двамата сме наравно!
- Не е вярно!
- Вярно е!
- Щях да съм пръв , ако ти не се превиваше от смях по стълбите !
- Добре де..добре
( Той ме гледаше с усмивка на лице ..)
- Какво..( Казах аз гледайки го право в очите.)
- Нищо..Просто се радвам..Че се усмихваш....и истерясваш от смях заради мен хаха.
- Идиот..
- Твоят идиот ;)
Сега..Може да ми дадеш раницата си ,за да я оставя в мойта стая..
( Подадох му раницата си и останах в началото на коридора .. Беше ми неловко да влизам така..Той отиде да я остави ,върна се ,след това отиде до кухнята за да вземе нещо ,беше взел една черна раница с неизвестно съдържание..Огледа ме от горе до долу и прецени ,че сме готови .)
- Имам няколко въпроса преди да тръгнем ..
- Давай.
- Страх ли те е? И бъди честна.
- В смисъл?
- Ти избяга с мен от училище ..Страх ли те е ,че баща ти ще разбере?
- Да..Но не мисля ,че ще разбере..(пък и си заслужава да се видиш със стар приятел..)
- В колко искаш да се прибереш горе долу?
- Към..3 или 4 часа..
- Хъмм..Добре...Да тръгваме тогава..
12 минути по-късно
- Всичко изглежда много добре от тук..( Казах аз наслаждавайки се на гледката от покрива на блока..)
- Да....( Той сведе глава надолу , взимайки си дълбока глътка въздух,знаех какво мислеше,беше различно от това което каза..)
- Мислиш за нея, нали..?
- Да.. Всичко щеше да е различно ,ако тя беше тук..( Легнах на покрива и погледнах към небето ,усмихнах се ..)
- А може би е тук..( Той ме погледна ,чупливата му коса отново закриваше част от окото му ,кожата му бе бледа като сняг ,бузите му се зачервиха и видях болката в очите му ,той извърна поглед от мен ..Аз станах и го погледнах ..)
- Хей..
( Той се обърна за секунда и по бузите му се стичаха сълзи..Аз го прегърнах . Раздираше ме отвътре да го гледам така..Исках да видя усмивката му отново..Тялото му леко трепереше ,докато ръцете му стискаха здраво якето ми и плачеше скрил лице в рамото ми ..Осещах как се опитва да си поеме въздух,но вероятно дробовете му не можеха и той просто се даваше ..)
- Боли..( Каза той с толкова дълбок и изпълнен с болка глас ,който ме караше да искам да я върна от смъртта ,още повече,само за да не го виждам по този начин..)
- Знам..
( Той си взе дълбока глътка въздух..Погледна ме в очите ..Веждите му се бяха сключили на челото му ,карайки една от вените му да изпъква,очите му бяха мокри и зачервени ,потънали в мрак ..Едвам дишаше ,една сълза отново се стече по бузата му когато каза..)
- Дали ще се оправим някога..?
- Трябва..
(Той ме пусна и прекара ръце през косата си леко подръпвайки я ,скривайки лицето си в тях.)
- Трябваше да съм силен..Но не съм..Аз ..Аз съм развалина..
- Аз също съм развалина..( Очите ми бяха пълни със сълзи..Знаех,че той чувства абсолютно същото като мен и аз не можех да направя нищо..За да го накарам да се усмихне..Той ме погледна шокирано ,аз стоях на колене пред него и го гледах със сълзи във очите ,докато той се беше свил пред мен криейки лицето си ,подръпвайки и сплитайки ръце в къдриците си ,сега отпусна ръце и ме погледна право в очите ,изправи се и хвана лицето ми ..)
- Дори не си го и помисляй..Няма да допусна в очите ти да виждам сълзи заради мен..Аз не си заслужавам..
- Моля те ,спри ..( Аз хванах ръката му и я отместих от лицето си ,обърнах се на другата страна ..)
- Недей! Не ми казвай ,че си нищо ! Не ми го казвай.. Защото не е така..Ти значиш нещо за мен..
Имам нужда от теб ..Имам нужда от някой като мен ,някой с който да говоря за това ..Някой с който да не ме остави да умра сама .. ..И нищо не остане от мен..Имам нужда от някой който ме разбира и някой пред който не трябва да се преструвам че всичко е наред.. Защото не е..И не знам дали въобще ще бъде..
- Обичам те..( Каза той и ме прегърна докато аз бях с гръб към него ..)
