1 година по-късно
Казвам се Кристен.Минаха 6 месеца от смъртта на най-добрата ми приятелка ..Или поне беше най-добрата ми приятелка ..Хората казват че след смъртта нищо не се променя и светът продължава да си върви ,не и за мен...Не и за хората които я обичаха,за нас светът замръзна и дните станаха безлични и еднакви..
Така че днес е просто един ден като всички останали,Ден в който ще се събудя и единственото нещо ,което ще чувствам е просто празно нищо ,просто черна дупка,ден в който ще погледна бледото си отражение в огледалото и ще видя зачервените очи и турбички от безсъние и плач ,само за да съм сигурна ,че все още съществувам..А трябва ли? Трябва ли все още да съм тук , когато нея вече я няма? ..."Ако нещо се случи ,ако се самоубиеш ,обещавам ти ,че и аз ще те последвам .." "Ако се режеш и кървиш докато умреш, обещавам ти ,че моята кръв ще те последва.."Беше глупаво ,може би ...Но Обещах и,бях готова да го направя тогава ,защо още съм тук?Защо още чувам равномерното си дишане ,когато имам чувството ,че се давя? Защо още чувам пулса си ,когато знам ,че вече нищо не осещам ? Защо още съществувам? Какъв е смисълът,когато вече съм мъртъва отвътре? Обаче тя не спази обещанието си,това значи ли ,че може да пренебрегна моето ? И дори да го направя ,какъв е смисълът да продължа ? Какъв е смисълът да се събудя отново със същото чувство ,ден след ден , какъв е смисълът да говоря ,когато никой не иска да ме чуе , Трябва ми исход..Искам да чувствам нещо ,просто нещо ..Защото вече не чувствам и болката ..Ще вървя по същата улица ,със същите сгради ,със същите дървета на същото място,със същия въздух,който дробовете ми вече не искат да поемат ,със същото сърце ,което вече го няма,със същите спомени ,превъртайки се отново и отново..И отново , като лента на счупена касета ...Ще мина покрай къщата и ,ще видя родителите и ,които също сякаш са изгубили живота си ...Само 6 месеца..И нея вече я няма ...Ще се прибера в къщи ,ще се усмихна и ще се правя ,че всичко е наред,после всички ще заспят и аз ще се давя в сълзи докато спра да дишам и ще заспя ,предпочитайки да съм мъртва..И така всеки ден , докато накрая не умра наистина.
