Пристигнахме пред къщата на най- добрата ми приятелка ,бях задъхана от тичането по улицата ,спрях точно пред входната врата ,все още вплела пръсти в тези на Виктор ,поех си глътка въздух ,усещах сърцебиенето си в гърлото което ми причиняваше известна болка докато вдишвах ,кокалчетата на лявата ми ръка потропаха равномерно 3 пъти върху твърдата повърхност.Аз и Виктор чакахме,опитвайки се да си вземем въздух. Жена с подпухнали очи и разрошена коса ни отвори (майката на Вики),която явно бе потънала в океана на болката по своята дъщеря ,че не не ме разпозна.
-Здравейте..Ерм..аз съм най-добрата приятелка на Вики..-погледът на жената светна и лицето и се просветли ,придърпвайки ме в топла прегръдка ,изплъзвайки ръката вплетена до преди малко в пръстите на Виктор ,аз обгърнах ръце около нея,сякаш бе моя майка ... Докато Вики беше жива ,прекарвах доста време у тях ,и определено чувствах семейството и като свое..Жената ни покани у тях, късаше ми сърцето да я гледам така..и в същото време знам ,че сме еднакви ,само ние все още си изплакваме очите всеки ден ,при помена на Вики ,само тези на който им пукаше все още не са я забравили ,само за тях болката расте с всеки изминал ден, събуждаш се и си мислиш ,че ще я видиш как отива на училище с група от приятели ..с които аз нямах връзка..,но този път ,усмивката и щеше да е всичко..този път аз нямаше да и казвам ,че те не са за нея, този път нямаше да я заставям да избира..,но няма такъв път,тя е мъртва..и никога повече няма да чуя глупавите и шеги с които ме разсмиваше ,няма да мога да я успокоя когато плаче..,но аз все още имам надежда ,че тя ще се върне..все още си мисля че ще чуя звънливият и глас ,викайки името ми зад ъгъла на някоя улица ...но с всеки изминал ден се уверявам ,че греша..и нея наистина я няма..,а болката расте отвътре прояждайки ме ..може би ,можех да я спася ? Може би ,грешката е била моя..
- Крис ?!-Нечия ръка се размахваше пред лицето ми изваждайки ме от спомените.
-Даа..-казах несигурно аз
-Какво има?-попита Виктор.
-Не..нищо.. просто спомени..-Отвърнах аз прибирайки един паднал кичур коса зад ухото си.
-Защо дойдохме тук....?-Попита Виктор, седейки с разкрачени крака наклонен и втренчен в мен , веждите му се бяха сключили на челото изписвайки известно объркване и тревожност .
- Извинете госпожо ,може ли да влезем в стаята на Вики?-Попитах учтиво , обръщайки се към майка и.
-Разбира се ..качете се , нагоре по стълбите и след това завиийте надясно.-Ние станахме ,заобиколихме масата и тръгнахме към стълбите , игнорирах факта , че майка и ми обясняваше къде е стаята и сякаш никога не съм била тук , Виктор се наклони към мен прошепвайки в ухото ми.
-Защо сме тук?
-Ще разбереш..-Отвърнах аз ,хващайки го за ръката докато изкачвахме стълбите до стаята и. И ето я познатата бяла врата..Погледнах към Виктор , той кимна укоражително . Поставих ръка на дръжката.Стаята изглеждаше както я помнех ..момичешки цветове навсякъде , но аз бях тук за едно определено нещо. Отидох до бялото дървено легло за двама по средата на стаята , отрупани с плюшени играчки и лилави чаршафи и възглавници. Обърнах се към Виктор който се бе облегнал на касата на вратата и ме наблюдаваше , очевидно му бе неловко да влезе.
-Ще ми помогнеш ли?
-Даа разбира се , с какво?- отвърна той идвайки до мен.
-Помогни ми да вдигнем матрака.-той кимна , хващайки матрака от едната страна повдигайки го , откривайки дървените дъски на леглото , аз наврях ръката си отдолу минавайки старателно по дъските докато не осетих нещо твърдо от друга материя подобно на кутия . Хванах го и го извадих . Беше тетрадка с твърди корици , точно това което търсех . Виктор пусна матрака и огледа добре тетрадката която беше в моите ръце.
-Какво е това?
- Дневникът на Вики.
