Беше рано сутринта..Вървях по познатата улицата.Есен е и времето беше студено имаше гъста задушлива мъгла ..Което правеше приемането ми на глътка кислород още по-трудно.. Чувах хрущящите листа под черните ми кецове.. Червено ,жълто ,кафяво ..Не виждах нищо на 5 метра от мен ,но това нямаше голямо значение ,защото знам този път на изуст..Листата някога са били част от дървото ,сега са свободни и умират сами..Като мен ..Беше пусто .. Някак си ми допада ..Мъгла и есенни листа навсякъде..И мен..Просто аз и никой друг....Хъмм..Взех слушалките и си пуснах една от любимите ми песни- Save and sound ~ Taylor Swift
..Нямаше никой така че..започнах да си пея ..Някак си ме караше да забравя всичко за момент..
"I remember tears streaming down your face"
"when I say I'll never let you go"
"when all those shadows almost killed your light"
"I remember you say ,don't leave me here alone"
"But all that's dead gone and past tonight"
"just close your eyes"
"the sun is going down"
"You'll be alright"
"No one can hurt you now"
"Come Morning light"
"You and i will be save and Sound"
"Don't you dare look out your window, Everything is on fire"
"The war outside our door keeps raging on"
"Hold on to this lalably even when the music's gone.. gone"
"Just close your eyes the sun is going down"
"You'll be alright"
"No one can hurt you now"
"Come Morning light"
"You and I will be save and sound"
Очите ми се напълниха със сълзи за това спрях песента и си прибрах слушалките.Затворих очите си и дишах дълбоко за да не ги пусна да се стичат по бузите ми ,но не можах..
-Имаш хубав глас ..Защо спря?...
(Стреснах се чувайки леко дрезгавия и мек глас , същевременно познат на човека който стоеше точно зад мен ..От колко време е вървял така?..Осещах погледа му който беше забит в мен и сякаш ме изучаваше ...Аз и непознатият стояхме по средата на улицата ,замръзнали като пешки от шах .Избъсах сълзите си ,взех си дълбока глътка въздух и се обърнах..
Беше с черни кецове,черни скъсани дънки тениска и сако ,кожата му беше мраморно бледа ,ръцете му стояха отпуснати в джобовете на дънките му ,беше ме страх да погледна лицето му ..Можеше да види следите от сълзи ми ...Той все още стоеше и просто ме пробиваше с поглед ,докато аз гледах надолу..Не можеше ли да се изпари като всички останали и просто да ме остави сама?! Защо..Защо въобще се обърнах?!..Той се приближи до мен ..Погледнах в лицето му ..)
- Какво по..
(..Той ме прегърна..)
- Шшшш..Няма нужда да бършеш сълзите си ..И да се правиш ,че всичко е наред..
