ALONE {EXO-Baekhyun fan fiction}

глава {8}

Гл. Т. на Мин Джей
Събудих се. Днес мама щели да си идват. Направих си сутрините си продседури. Облякох се и напуснах дома си. Когато влязох в училище и вървях по коридора една от кифлите се блъсна в русокоската от нашия клас. Тя беше малко странна. Виждаше се, че обича анимета и Tokyo Ghoul. Беше тиха, май тя също беше антисоциална. Не знаех името ѝ. Учителите я наричаха по фамилия.

-Съжалявам, не внимавах.-каза тя и сведе глава.

-Ами внимавай! Ще видиш ти! -кифлата посегна да дръпне косата ѝ, но аз хванах ръката на Ми Ка.
Присвих вежди хванах брадичката на Ми Ка и започнах да оглеждам лицето ѝ.

-Колко тона? -попитах докато гледах грима ѝ.

-Моля?!? -извика с пискливия си глас тя.

-Колко тона грим носиш? -спрях да оглеждам порцелановото ѝ лице.

-Аз не нося грим. Напълно естествена съм. -отговори тя. Аз се пидсмихнах и вдигнах ръката си с която бях хванала брадичката на Ми Ка. От фон дю тена (съжалявам ако съм го написала грешно, но не си падам по гримове и нз как се пише) тя беше "оцветена".

-Хммм, виждам... Знаеш ли? Ако си " напълно естествена"то и характера ти е такъв... Съжалявам всички хора, които те познават. - намигнах ѝ.

-Яяя, как смееш да ми говориш така? Коя си ти? Тъпачка! -изписка тя.

-Аз съм тъпа, а? Спелувай ми думата 'естествена' щом аз съм тъпа, а ти явно умна се изкарваш.

-Е-З-Т-Е-З... -спря се и се замисли.

-Ха, така си и мислех. И на мястото на "З" е "С". Тъй, че не закачай хората. Ти се блъсна в нея. -казах аз и се обърнах към русото момиче, което ме зяпаше.

-Здравей, аз съм Мин Джей Сук. А ти си...

- Мин Ай Лин. А ти току-що си написа предсмъртна реч.

-Няма нищо да ми направи. Иулл колко грим носи. Случайно да имаш някоя мокра кърпичка.

-Разбира се ето. -подаде ми кърпичката тя.

-Благодаря. -възкликнах и седнах на мястото си. Е явно днес ЕХО няма д.....

-Клас! Групата която вчера беше тук, ще се премести в нашето училище и то в вашия клас. -съобщи ни директорката. ЕХО влязоха в класната стая с униформи на нашето училище. Те бяха задължителни. Само по празниците трябваше да ги носим. Аз разбира се не нося къси полички.

-Може ли да седна? -попита някой и аз вдигнах погледа си и срещнах чифт две красиви очи. А, не това не беше Баекхюн. Това беше Чаньол.
Карахме изкуство и всеки си говореше нещо. -Може ли да те питам нещо?
Оставих молива и гумичката си на страна и го погледнах.

-Слушам те.

-Как се казва тя? -посочи той новата ми приятелка.

-Мин Ай Лин. Защо?

-Защото ще ѝ предложа да се омъжи за мен, а ще накарам бижутеря да изгравира името ѝ на моя пръстен. -когато каза това, аз се подсмихнах. Да ѝ предложи да се омъжат? Та те се познават от два дена.

-Ти си много з....

-И още нещо. -той най-сетне отдели поглед от Ай Лин. -Баекхюн. -като чух тва име изведнъж ми причерня и нищо не помня.

Неутрал
Мин Джей беше в безсъние.

-Какво стана? -попита Баекхюн леко притеснен.

-Аз изрекох твоето име и тя ей така падна. -показа Чаньол как Мин Джей пада от стола в безсъние. Отведоха момичето в медицинския кабинет, но от там я прехвърлиха в болница и звъннаха на ридителите на Мин.

В болницата
-Г-н и г-жо Сук. Дъщеря ви е в доста критично състояние.-започна доктора.

-Виждаме! -каза притеснена жената. -Косата на детето ми е черна.

-Не това г-жо. Тя не се храни. И тя има левкемия. Съжалявам.... -като чуха това двамата родители замръзнаха на място.

-Колко време ѝ остава? -попита бащата.

-Можем да я оперираме. Открихме рано болестта на детето ви. Но може след операцията да не помни нищо. -каза доктора.

-Още днес ще я оперирате. Колко пари искате? -извикаха в един глас двамата родители. След като вкараха младата Мин в операционната майката на младото момиче се пръсна от рев. Операцията мина успешно. Мин не изгуби паметта си, обаче забрави само един човек. Забрави, че този човек беше на Земята. Забрави Бюн Баекхюн.