ALONE {EXO-Baekhyun fan fiction}

глава {35}

-Сладки са! -каза Баекхюн с пълна уста. Говореше за палачинките, които направих за закуска...

-Благодаря. -казах и се усмихнах. Беше седем часа, а той се събуди, и аз се събудих и направих закуска.

-Добро утро хора! -Сухо връхлетя в трапезарията енергичен.

-Добро утро омма, добро утро Баекхюн, добро утро Мин Джей! -Сехун също дойде.

-Мин Джей ти ли направи тези палачинки? -попита Чен.

-Да... -за след секунди в трапезарията цареше хаос.

-Дайте шоколада! -кресна Хиумин, и успешно не оглуши. -Къде има шоколад? -пак крещи...

-При Баекхюн-хьонг е! -кресна Сехун който беше в кухнята и тропаше, търсейки сладкото предполагам.

-Баекхюн дай шоколада на Мин и се омитай на репетиции. Сехун веднага тук. ЧанЙеол още ли спи? Къде по дяволите е Кай? Чен спри да се въртиш като кокошка без глава! ДиО, сядай да ядеш! Веднага! -разкрещя се Сухо и всеки направи това което трябваше. -Мин Джей, веднага събуди ЧанЙеол, и му кажи да си довлече задника тук! Баекхюн спри с палачинките и се обличай. КАЙ, ВЕДНАГА В ТРАПЕЗАРИЯТА! -бе последното което чух, преди да започна да тичам към стаята на Чан...

-ЧанЙеол, Сухо каза да си довлечеш задника долу.... Съветвам те да побързаш.-казах пред вратата на ЧанЙеол.

-Къде са ми любимите чорапи?!? -чух как Баекхюн, крещеше от стаята си. Сигурна съм, че утре ще се върна в дома си, и просто ще спя до десет часа, ще се събудя, ще си направя кафе, и ще живея....

Не знам как написах тази глава, но като я писах, осъзнах колко е труден живота на мама с трима хаотични човека като мен, брат ми, и баща ми... А за Сухо, Джин и другите майки на групите... Просто нямам думи.