ALONE {EXO-Baekhyun fan fiction}

глава {4}

Събудих се някъде към 10:00. Беше събота и смятях цял ден да седя вкъщи и да гледам к-драми.... НО първо храна. Слязох на първия етаж и си направих палачинки. Нахраних се, и се качих в стаята си. Пуснах к-драмите си, но сезон първи свърши и ми стана скучно. Реших да гледам някой филм на ужасите и тъкмо започна, и някой ми писа. Спрях филма и погледнах телефона си.

Baek_bear: Здравей!

Seen 12:58

А не, не, не. Няма да се занимавам с него. Та той е лъжец. Не му отговорих и мина почти час, а и той не ми писа, значи се спасих.

Baek_bear: Какво ти става?!

Baek_bear: С какво заслужих това твое държание?

M_J: С лъжите си. Ето за това аз съм антисоциална личност. ЛЪЖЕШ.

Baek_bear: Моля? За кое лъжа.

M_J: Лъжеш, че си от ЕХО.

Baek_bear: Аха ти за това. И как да ти да докажа, че съм аз.

M_J: Не искам да ми доказващ, защото не можеш.

Baek_bear: Мога и знам как. Турнето ни в Япония се отмемя, защото Сехун си навехна жестоко глезена и не може да танцува.

M_J: МОЛЯ!?

Baek_bear: Ами, да. И това не го пише в нито една статия, защото знаеш ще има много изплашени фенки. Просто след два часа ще качат статия, че има проблеми с сцената.

M_J: Все още ти нямам доверие.

Baek_bear: След час ще кацнем. Ела в големия парк с фонтаните след два часа и ще видиш, че съм АЗ.

M_J: Ами, ако си някой сериен убиец?

Baek_bear: Ако бях сериен убиец нямаше да те викна в парка в 15:00 по сред бял ден...

M_J: Добре. До след два часа...

Baek_bear: До след един час и педесет и осем минути. 😊

Seen 13:52

И сега какво направих. Да обобщим: започнах да си пиша с непознат;този непознат се представя за Бюн Баекхюн;аз ще се срещна с този "Бюн Баекхюн";ще трябва да излизам от вкъщи.

14:26
Реших лека-полека да се оправям. Не бързах. Парка беше на две минути път и то пеша. Нямаше да се контя. И ето, че дойде време да тръгвам. Излязох от вкъщи и отидох в парка. Вече стана 15:04, а него още го няма. Извадих си телефона и му писах.

M_J: Къде си?

Seen 15:05

Сиййна ми, което значи, че го е видял и, че ще дойде.

17:07
Стоя тук от два часа и още не дойде. Няма и да дойде. Простак. Аз го харесвах. И ми хрумна идея. Той каза, че щели да пуснат статия след два часа когато ми писа. Значи трябва да има статия, която е била пусната в 15:50 за повреда на сцената на ЕХО за концерта им в Япония. Проверих и наистина. Наистина?!? Виждах и не вярвах на очите си. Не ме е лъгал. Но сега ме излъга, жестоко.

Слагам КРАЙ на това. Бюн Баекхюн ти вече си нищичко за мен! Нито ти, нито групата ти!

Вече не сдържах сълзите си. Те започнаха да капят, като капчици роса, но след две минути вече бяха два горещи, пълни с болка водопада. Затичах се към вкъщи и се качих в стаята си. Огледах моята светла стая пълна с плакати на Баекхюн и ЕХО. За един час стените, които бяха облепени с плакати, вече бяха четири голи, розови и празни стени. Отворих и гардероба си. Всяка една блуза, слуйчър, тениска или въобще всяко едно нещо свързано с ЕХО беше прехвърлено от моята стая в ковата за боклук.
Излязох от вкъщи и купих две кови, черна боя. Прибрах се, и боядисах стаята си в черно. Взех каталога на мама от който тя избра мебелите за стаята ми, и поръчах черен гардероб, черна спалня заедно с нощните шкавчета и също така черно бюро. Утре сутрин  щяха да дойдат и дори да вземат старите мебели. Не исках да седя в тази толкова светла стая. Дали има и черни щори? Слязох в всекидневнята, която беше в ретро стил и заспах на дивана.