Някой звънна на звънеца и лениво погледнах с едно око часовника на стената. 10:58. Хората които щяха да сменят мебелите в стаята ми. Скокнах и отворих вратата. Не успях да ги преброя.
-Кеде да поставим спалнята госпожице? -попита ме един мъж.
-Където и да е, само да е далеч от прозореца. -усмихнах се аз. За два часа стаята ми вече беше напълно "мрачна". Платих на хората и те си тръгнаха със старите ми мебели.
Сложих черни чаршафи на леглото и реших да напазарувам. Облякох възможно най-тъмните си дрехи и излязох. Отидох в мола и си купих сигурно половин гардероб тъмни дрехи. Хванах такси и се прибрах вкъщи. Качих се в стаята си и подредих всичко, както трябва. Наредих новите си дрехи и се тупнах на леглото.-Ехх, имам нова стая. Каква ли ще е реакцията на майка ми като я види? -браво Мин Джей, вече и монолог си съставяш. Както си лежах някой ми писа.
Baek_bear: Здравей, Мин-Мин.
Seen 19:23
Как смее да ми пише? Върза ми тенекия и сега ми пише.
Baek_bear: Искаш ли да се срещнем?
M_J: Не желая да имам нищо общо с теб.
Baek_bear: Моля!?! Защо?!?
M_J: Да ти припомням ли за вчера? Чаках те два часа, но ти не дойде.
Baek_bear: Съжалявам, но от компанията ни извикаха, за да ни кажат, че утре ще посетим едно училище и ако ни хареса може да се преместим там.
Реших да завърша този чат както започна.
M_J: Мен това не ме засяга!
Ядосах се и си изключих телефона. Реших да си взема един душ и заспах. Утре щеше да е дълъг ден, щяха да ме изпитват и щях да имам тест, а дори учебник не съм пипнала. Е падам си малко зубрачка, а мама и татко малко мега милярдери, но това е друга тема. Взех си един топъл по точно горещ душ,и заспах без да мисля за аблулютно нищо.
ESTÁS LEYENDO
ALONE {EXO-Baekhyun fan fiction}
Fanficcover by: -minarii Мин Джей Сук е на 17 години. Тя живее антисоциален живот, докато някой непознат не ѝ пише. Този някой буквално преобръща живота ѝ.