Промяната

Юнги

Училището най - после свърши. Време е да се прибирам и най - накрая да.си отдъхна от тия новите. Особено от Хосок. Това момче има проблеми....Айш. Взех си нещата и излязох от сградата. Вървях към изхода на двора , когато чух приближаващи се стъпки. *Явно няма отърване от тях* помислих си аз. Стъпките се приближиха. Беше Юнги.
- Здрасти! - поздрави той
- Охо.
- И такамм...относно разговора на обяд , нека го продължим.
- Аххх , не бях ли ясна? Не искам да говоря.
- Ти не ,.но аз да.
- Абе ,ти не беше ли мълчалив , заядлив и студен?
- Бях , но нещо се промени. Напомняш ми на мен. Затова се промених , защото си ужасна.
- Благодаря , старая се ! - казах съркастично аз.
- Ще те изпратя.
- Живея далеч. - тоя за.кой се мисли , че да ме изпраща?!.
- Аз искам да те опозная.
- И защо така?
- Интересна си ми.
- Ако ще заграждаш , не си намерил точния човек.
- Какво? Не това имам предвид.
- Хубаво.
- Ииии от къде каза , че си?
- България , ти?
- Дегу.
- Ооок
- Откога живееш в Сеул и защо се премести?
- Живея тук от 11 години и се преместих , защото майка ми е корейка и Корея и липсваше.
- Нямаш нищо корейско в себе си. Дори очите ти.
- Да метнала съм се на татко.
- Ти си единственото неазиатско момиче в училището.
- Да не си расист или какво?
- Не нищо подобно.
- Тогава?
- Просто ми направи впечатление.
- Мхм.
- Хей ,Йън ... ъмм защо си толкова отдръпната?
- Юнги, това не е твоя работа. Не се меси в живота ми.
- О хакде де! Можеш да ми вярваш!
- Мога ли? Аз не вярвам на никого. Това е.
- На мен можеш.
- Не , Юнги , не мога. - докато се усетя вече бях пред къщата си. - Аз живея тук. Чао Юнги.
- Чао? Хубаво , но не мисли , че ще се измъкнеш от въпросите ми!
След като се изказа , аз силно затворих вратата.
- Хей мила как беше денят ти? - попита татко.
- Ставаше.
- Йън трябва да си изчистиш стаята и да си легнеш рано , за да не слушам алармата ти по 10 минути сутрин! - извика майка ми.
- Да ,да както кажеш. - казах аз. Качих се в стаята, преоблякох се и се пльоснах на леглото.