Промяната

Запознанството

Вторник е и съм в час по биология , това е третия ми час , което значи , че имам обедна почивка след него. По биология нищо не разбира на български , а на корейски да не говорим , че и учителя говори супер  бързо и нищо не му се разбира. Да си призная понякога псувам всичко и всички на български , за да не разбират. Както и да е ... онези новите ги сложиха до мен по всеки предмет. Честно казано не е толкова зле...само дето не ги понасям , ама то колко му е ....
*обедна почивка*
Слязох в голямото кафене на училището и си взех сандвич , кексче и вода за обяд. Отидох на обичайната си маса , където бях изолирана от всички , както ми и харесваше. Както си разопаковах храната няколко човека шумно седнаха на МОЯТА маса и започнаха да си говорят шумно...сякаш не ме забелязваха.
- Къхъм! - прочистих гърло аз.
- О , здравей! Ние сме новите , седим до теб.- каза Намджун.
- Мхм... знам... - отвърнах студено. - Искате ли нещо?
- Ъмм.не , просто д-дали м-можем да седнем т.-тук?- попита Джимин очевидно изплашен от мъртвешкия поглед , с който ги гледах.
- По принцип не може, но предполагам е пълно , така че просто си яжте храната тук и не ми пречете. А да и няма нужда да заекваш...дразни ме. - той ме погледна уплашено , а другите ме гледаха сякаш току - що съм изяла някой.
- Груба си... - каза Юнги
- Е свиквай! Не съм мила и няма да бъда нито с вас , нито с някой друг. Колкото до теб Юнги и ти не си най - милият и светъл човек , който съм виждала. Ако не ви харесва можете да си потърсите друго място. - отвърнах спокойно аз ,като посочих пълното кафене.
- Няма нужда! - изписка Джънгук
- И без това сте навсякъде - това го прошепнах на себе си , за да не ме чуят.
- Хей ти как се казваше? - попита Хосок.
- Йън.
- Той имаше предвид цялото ти име. - поясниха Намджун и Джин в в един глас.
- Мин Йън Ким.
Ахаммм и на колко си? - пита Джимин
- 17.
- Откъде си?- поиска да знае Джънгук.
- Не сте чували тази държава не ви е и нужно.
- Ооо , хайде дее~ - Таехьонг направи кучешки очи.
- Ъргххх , от България. - отвърнах аз с досда.
- Мда ,никой не го е чувал. - заяаде се Юнги.
- Бихте ли спрели да ми говорите?!
- Ехо нервната какъв ти е проблема?- попита той.
- Проблемът ми е , че ми говорите мисля , че бях пределно ясна в началото , не ме занимавайте и не ми говорете. Не харесвам контакта с хора. Точка.
- Уоу , асоциалност пръска от теб. - заяде се отново Юнги.
- Ю-юнги с-стига! - помоли Джимин. - Тя се изнерви остави я. Достатъчно се заяжда.
- Тя на мен ми е интересна. Ще се позабавлявам , ще я поопозная. Има нещо готино у нея. - каза тихо Юнги на Джимин.
- Уоу , хьонг! Откога си толкова заинтересован от момичета? Къде е айсберга на айсбергите , със ледено сърце Юнги? - прошепна.обратно Джимин.
- Той си е тук , но просто ми е интересно...
* И такам това е някоя си там част.от бозичката. Дано някой да го чете тва . Аре чао.*