Промяната

Чувства

Събудих се. Беше много рани , съдейки по тъмнината отвън. Взех телефона си и го отключих , беше 6:00 сутринта. Реших да сляза в хола и да видя дали другите още спят. Мдааааа спяха , като заклани , имайки предвид , че се спънах в нещо и паднах , а нито един от тях не се събуди. Само Юнги не виждах. Изведнъж чух шум идващ от кухнята. Отидох да проверя , с там беше една изключително сладка гледка. Видях как Юнги прави палачинки.
- Добро утро! - казах аз , стряскайки го.
- Боже , господи Йън! Какво правиш будна толкова рано?- попита той объркан.
- Виж сега , по принцип хората ти отвръщат с „Добро утро и на теб”. А и не знам защо станах толкова рано , просто се събудих.
- О , извинявай. Добро утро и на теб! - той се усмихна. Беше много сладък.
- Палачинки ли правиш?
- Да. Занм , че ги обичаш.
- Как пък разбра? Не съм ти казвала.
- Е ,да ама приличаш на човек, който обича палачинки.
- Щом казваш.
- Изглеждаш ми по-добре. Как се чувстваш. - за момент спрях. Знам , че не ме питаше за чувствата ми към него , но в.един миг всичко се появи в главата ми. Харесвам ли го или не? Какво изпитвам , как го приемам? Какво казва сърцето ми? И най-трудният въпрос от всички:
Дали да послушам ума си или сърцето си. Психически съм още много наранена и ме е страх от любовта , но все някога трябва да се справя.
- Йън? Йън? ЙЪН!
- А , да ...да тук съм. Добре съм.
- За какво мислеше?
- А ...за нищо. Не те .....вълнува.
- Хм , щом така мислиш. - усмивката на Юнги леко се смали. Май го засегнах.
- Т-тоест , а-аз имах предвид , ч-че няма да ти е и-интересно. - заеквах. Чудех се какво да му кажа. Той пак се усмихна.
- Палачинките са готови.
- Супер! Тъкмо огладнях.
- Заповядай! - подкани ме Юнги да седна и ми подаде една чиния. Започнах да ям.
- Вкусно ли е?
- Много!- казах с пълна уста , а той се засмя.
- Момчетата още ли спят.
- Ами те са доста шумни , а сега е.доста тихо , така че май да.
- Кой спи бе мишки? И кого наричате шумен? - влезе Хосок и се провикна.
- Ами като за начало ти си доста шимничък имайки предвид , че ставаш сега и  ,че е 7:30. - отговорих на въпроса му.
- Мдаа , ако обичаш намали децибелите.
- ПАЛАЧИНКИ ЛИ НАДУШВАМЕ?!!! -провикнаха се всички изведнъж , връхлитайки в кухнята.
- СТИГА СТЕ ВИКАЛИ!
!!!!- изкрещях колкото ми глас държи. Всички млъкнаха , а аз продължих да викам. - МНОГО Е РАНО. СТАНАХ В 6:00 , А СЕГА И ВИЕ ИДВАТЕ И МИ ВИКАТЕ НА ГЛАВАТА , НЕ МОЖЕ ЛИ КАТО НОРМАЛНИТЕ ХОРА ДА ВЛЕЗЕТЕ ТИХО , ДА СИ СЕДНЕТЕ НА ЗАДНИТЕ ЧАСТИ И ДА ЯДЕТЕ?!!! - казах го на един дъх. След секунда осъзнах колко силно им се развиках и съжалих. - Извинявайте. Ранното ставане си казва своето. И най-много извинявай на теб Джимин. Знам , че си по-чувствителен. - сведох глава надолу.
- Няма проблем!- отвърна Джимин и ме и ме прегърна. - И ние се изнервяме. И сме наистина шумни. - прошепна той в ухото ми. С крайчеца на окото си видях как Юнги гледа изнервено Джимин , който още ме прегръщаше.
- Стигат ти толкова прегръдки , Джимие! Хайде сядай да ядеш.
- Ооо , да не би да ревнуваш?- попитах  , дразнейки го.
- Да.
- Еха , не очаквах толкова честен отговор.
- Ами...
*Time skip*
Вече е онбяд. Аз лежа на леглото си и се чудя какво да правя с чувствата си. Имам нужда от разговор с някого. Ще поговоря с момчетата. Без Юнги де.
- Момчетааааа!
- Да?
- Къде е Юнги?
- Излезе. Защо?
- Мога ли да ви помоля за съвет?
- Разбира се!
- Идвай! - усмихна се Намджун. Отидох и седнах.
- Какво има? - попита Джин.
- Нещо тревожи ли те? - пита ме Куки.
- Да не би да е нещо с Юнги хьонг? - поинтересува се Хосок.
- Да. - отвърнах.
- Какво е? - попита Тае.
- Да не би да те обърква? - зачуди се Чим.
- Да...не...аз не знам. Объркват ме чувствата ми. Не знам как да реагирам.
- Но , защо. - каза Намджун.
- Ами имам лоши спомени от последната ми връзка. Бяхме 4 години заедно , а той ме остави с бележка на най - специалното място за нас. Бях съсипана. Затворих се в себе си. Затова се държах толкова грубо , защото ме е страх да се доверя на хората.
- Разбирам. Преживяла си много. Юнги хьонг , знае ли? - попита Куки.
- Знае. Затова ме остави да се разбера със себе си. Да разбера чувствата си.
- Виж , Йън , никой от нас не е любовен съветник , но май ще е най-добре , сама да се опиташ. Умът ти е объркан, но сърцето ти не е. Не винаги трябва да слушаш , разума си , защото понякога , това , което е приглушено може да знае правилния отговор. - посъветва ме Намджун.
- Май си прав. Ще помисля.
- Не , Йън! Ти само мислиш. Не мисли а се заслушай. - каза ми Джимин.
- Благодаря , ви хора. Супер сте!
- Няма проблеми! - отвърнаха всички и ми се усмихнаха.
*Time skip*
Вече е нощ. Около 23:00 часа вечерта е. Юнги отдавн се върна. Предложи ми да вечерям с момчетата , но аз отказах. Мислих много над думите на Намджун. „Понякога това , което е приглушено знае правилния отговор.” Дали да послушам разума си или сърцето си. Не знам. Сърцето ми крещи за Юнги , но разумът ми казва , че още ме е страх. КРАЙ!!! Не мога повече! Решението , което взимам е.окончателно , а именно , че аз не мога да живея без Юнги. Искам да ме прегръща , защитава , да ме целува. Искам да е до мен. А и винаги трябва да даваш шанс ако искаш нещо да се.случи или да успее. Ще дам шанс на сърцето си и Юнги.

Успях да кача и тази част. Надявам се да е хубава. Отне ми доста време да измисля нещо умно , което да излезе.от устата на Намджун ,ама май успях.😃😃😃