Промяната

Важното „нещо"

Алармата ми звънна , но аз я изключих и продължих да спя.
Г.Т Юнги
Събудих се рано от притеснение. Днес съм решил да споделя на Йън как се чувствам. Да ѝ кажа ,че тя може да се промени и няма нужда да е груба. Знам , че има много време до края на днешния ден в училище, но се притеснявам. Дано всичко да мине гладко. Станало е късно. По - добре да тръгвам към къщата на Йън.
Г.Т Йън
Някой звънна на вратата. Слязох да отворя като не обърнах внимание , че изглеждах покъртително и бях с къси панталони и тениска. На вратата стоеше Юнги.
- Здра-- - той не се доизказа , защото аз го прекъснах.
- Господи , Юнги колко е.часа?! Ще закъснеем! Защо не.съм станала?! Защо не ме събуди?! О , ти живееш другаде. Все тая , нямаме време! Влез седни до 15 минути съм готова!
Юнги само се засмя и влезе. Аз се изстрелях по стълбите към банята. Измих се , после се облякох и си взех нещата набързо. Бързо слязох долу ,обух се и издърпах Юнги през вратата.
- Хей , имаме 10 минути , спокойно. И къде ти е раницата?
- Айш. Много съм тъпа. Е днес ще ми услужиш с учебници.
- А да си ме питала?
- Не , но сме нещо като приятели и аз се нуждая , така че ще споделяш.
- А какво ще получа в замяна? - попита той с мазна усмивка.
- Ще те удостоя с честта да говориш с мен след училище , за онова „нещо”. Каквото и да е то.
- Хм. Става.
*Time skip*
Г.Т Йън
Днес беше хубав ден. С Юнги си деляхме един учебник и аз пак изпитвах онова чувство , което изобщо не ми харесва. Но за съжаление беше време за нашия разговор. С Юнги вървяхме към моята къща , където го поканих да говорим. О , не. Тук сме. Влязохме вътре.
- Е , за какво искаш да говорим?
- Ами аз се чудя как да ти го кажа от известно време. Аххх,.няма да овъртам. Мин Йън Ким, аз те харесвам. Харесвам те повече отколкото си мислиш. И бих искал да те попитам как се чувстваш ти?
- ....- бях без думи. Само това не. Не и любов. Не.искам да вдигам скандал. Не искам да отговарям ,но трябва.
- Юнги , аз... не знам какво чувствам. Объркваш ме от доста време. Ти и чувствата ми ме обърквате. Тези неща не са познати за мен вече.
- Йън това , че те обърквам значи ли , че ме харесваш?
- Не , тоест да...ами а-аз...н-не зн-знам. - започнах да се насълзявам.
- Хей. Не плачи , моля те. Защо си объркана. Моля те можеш да ми вярваш.
- Н-не не мог-мога. На никого н-не мога д-да вярвам. Ни-никога в-вече.
- Йън , моля те. Само на мен.
- Д-добре. - успокоих се малко преди да.зговоря отново. - Аз съм преживяла много. Имах много приятели преди и бях много мила. Твърде мила. Имах си и приятел. Ким Те Ун беше името му. Бяхме заедно 3 години. Бях щастлива с всичките си приятели и с него. Но това , което не знаех е , че той не ме обичаше и ми изневеряваше докато бяхме заедно , а „приятелите” ми ме използваха. Юнги а-аз вярвах н-на тези хора. А т-те взеха доверието ми г-го строшиха на две. А онзи тъпанар Т-те Ун... т-той ме остави с бележка. Оттогава не вярвам в любовта , приятелството и доверието. Страхувам се от тях. Страх ме е да изпитвам чувства , Юнги , страх ме е. З-затворих се в себе си. И н-не мога да изляза. Ти ме отпусна , за което ти благодаря , н-но аз не мога. Съжалявам. Не искам да те боли от любов. Знам какво е. Н-наистина с-ъжалявам.
- Йън.... аз не знам какво да кажа. Не съжалявай , разбирам те. Но искам да знаеш , че аз няма да се откажа от теб. Ще ти дам цялото време , за да решиш какво искаш , но няма да се откажа. И не плачи. Караш сърцето ми да спре. Моля те.
- Благодаря , Юнги. Може ли да останеш тук за тази нощ?
- Разбира се!
- Благодаря.
Мдааа т'ва е нз как ще продължа следващата глава , ама ще я продължа. А да и малко я качвам тая глава по никое време щот сега е 00:14 ама здраве да е