*бип* , *бип* , *бип*
Алармата ми звънна , което значи , че е време да се подготвя за поредния мъчителен и дълъг ден.
- Аааа , млъкни най - после!!!- измрънках аз докато изключвах алармата. - За Бога 6:00 сутринта е , кой става толкова рано? - запътих се към кухнята , където ме посрещна майка ми с думите:
- Пак остави алармата со да звъни поне 2 минути. Не можеш ли да се научиш ,.че аз имам нужда от сън?- както всяка сутрин тя пак се оплака. - Мамо , то и аз имам нужда от сън , но за съжаление нещото наречено училище ме лишава от него - отговорих с досаден тон аз. - Госпожичке не ми се разговаряй толкова рано сутрин! - скара ми се тя. - Къде е татко? Обикновено го чувам как хърка чак тук.
- Бащата ти излезе рано , защото имаше работа , не се тревожи. - Видях колко е часът и осъзнах , че щях да закъснея ако се помотая още малко , затова изтичах до стаята ми, преоблякох се ,сложих си малко грим ,събрах си нещата и излязох от нас. С бавни крачки вървях към училище. Когато стигнах в училище отидох в класната стая. Седнах си на обичайното място , в средата на последната редица чинове. Там не сядаше никой , затова имах цялата редица на разположение. Учителят влезе и каза на всички да седнат и да запазят тишина , след което започна да говори:
- Така ,слушайте всички! Днес пристигат 7 нови ученици! Моля влезте. - каза той като посочи вратата на класната стая. През нея влязоха 7 момчета. Да точно така само момчета.
- Хмм... страхотно. - казах си аз със съркастичен тон.
VOUS LISEZ
Промяната
AléatoireЕдно момиче , което няма желание за живот , среща няколко момчета , които тъкмо са се преместили в нейния клас. Едно от тях е същото като нея ... но по някакъв начин той започва да се променя и да иска да промени и нея.... Дали ще успее?
