Промяната

Признание

Вече е сутрин. Спах доста добре тази нощ , след като взех решението си. Много съм щастлива. Най-накрая ще успея да се отпусна , да се отдам на чувствата си , да изпитам всичко онова , което съм забравила и което ме е било страх да изпитам отново. Чувствам се готова за това отново ,  но дали Юнги още ме харесва? Не сме говорили за това. Е , ще разбера днес. Но кога да му кажа? Както се бях унесла в мислите си , телефона ми звънна. Беше непознат номер ,  но нещо вътре в мен крещеше , че съм виждала този номер преди. Вдигнах.
-Ало?
-Ало,Йън , ти ли си? - попита гласът от другата страна.
- Да , аз съм. Кой сте вие? - бях объркана. Този глас.....не е възможно.
- Много добре знам , че се досещаш кой съм , но ще ти кажа. Аз съм Ким Те Ун.
- .....
- Защо мълчиш?
- А какво очакваш? Да ти кажа колко много ми липсваше задника , който ме зараза ли?! - кипна ми. Ей така от нищото започнах да викам.
- Я виж ти колко си отворена.
- Не ме определяй като личност , нямаш това право! Нямам време за губене с боклуци! Какво искаш?! - бях много ядосана.
- Искам те обратно. Искам пак да си моя. - този....как смее?!
- Аз да не съм ти вещ бе?! Не ме наричай „твоя”. Не съм била и няма да бъда!
- Хайде да не си викаме. Искам утре да дойдеш в парка , за да се видим и да си те върна.
- Първо: ще ти викам ако искам. Второ: не е ли ако искам? И трето: казах ти , че не съм вещ и няма какво да си връщаш.
- Поне ми дай шанс.
- Понеже си досаден ще се срещна с теб утре в 15:00 , не ме интересува дали си свободен или не. И ако само посмееш да ме пипнеш без мое желание , ще те убия. Ти не заслужаваш дори тази „среща”. След нея искам да забравиш за мен. Ясна ли съм?!- последното го извиках.
- Хубаво. Ще видиш , че пак ще се съберем. Чао.
Затворих телефона без да кажа нищо повече. Този тъп , смотан , гаден , гнусен кучи син. Как смее? Ще види той кой ще е негов. Няма да стане. НИКОГА. Ако ще да ме отвлече и убие ,  няма да стане. Чух почукване.
- Влез! - беше Юнги. Дали е чул? Хм. Вае тая.
- Добро утро! - поздрави.
- Добро и на теб.
- Ще закусваш ли?
- Да. Ей сега идвам. - Юнги излезе от стаята.
Г.Т Юнги
Отидох пред стаята на Йън да я питам дали ще закусва. Чух я да говори с някого и реших да я изчакам да свърши. Чух част от разговора:
- Аз да не съм ти вещ бе?! Не ме наричай твоя! Не съм била няма и да бъда! Ще ти викам ако искам. Не е ли ако искам? Казах ти , че не съм вещ и няма какво да си връщаш!- тя викаше. - Понеже си досаден ще се срещна с теб утре в 15:00 , не ме интересува дали си свободен или не. И ако само посмееш да ме пипнеш без мое желание, ще те убия! Ти не заслужаваш дори тази „среща”. След нея искам да забравиш за мен. Ясна ли съм?! - с кого говори? Хммм. Май ще я последвам. Знам , не е добре , но ще го направя. Не знам кой е човека от другата страна, но Йън май не го харесва. Както и да е. Влязох в стаята ѝ след като чух , че разговора приключи.
*Time skip*
Г.Т Йън
Вече е 15:00 часа. Аз съм в парка с Те Ун. Не си говорим много или поне аз мълча. Той не спира. Дори не го слушам. Изведнъж той рязко ме обърна придърпа ме и ме....ЦЕЛУНА?! Какво?! Как?! Опитах да го избутам , но не можах. Отстрани изглеждаше , сякаш ми харесва , но не беше така. Не отвърнах , а стоях с отворени очи чаках да спре , за да го ударя. Той спря.
- Аз мисля , че ти казах нещо! Не е.ли така?! Бавен идиот! Не разбираш ли?! Какъв ти е проблема?! Мразя те! Нещастно копеле! Бавен кучи син! Остави ме с бележка и сега си мислиш , че можеш да дойдеш , да ме целунеш и аз ще ти скоча на врата?! Ще те убия! Не смей да ме търсиш повече! - и както говорех , видях Юнги да тича със сълзи в очите на улицата срещу парка. О, не , този Те Ун провали всичко. Идиот.
- ЮНГИ!!! - изкрещях
- Къде отиваш?!
-  Не те засяга! - станах ударих най-силния шамар , на който бях способна на Те Ун и се затичах след  Юнги. Стигнах у дома.
- Юнги! Къде си?! - не получих отговор.
Качих се по стъпалата и го заварих в където Джимин спеше. Плачеше.
- Юнги.
- ....
- Юнги не плачи. Моля те а-
- Какво Йън , какво? С какво ще се извиниш?
- Юн-
-Не искам да те слушам. Няма какво да ми обясняваш. Защо си играеш с чувствата ми?
- Никой не си играе. Той е бивш-
-  Не ме интересува кой е той.
- ЮНГИ ОСТАВИ МЕ ДА ДОВЪРША! ЗАСЛУЖАВАМ ДА МЕ ИЗСЛУШАШ , ТАКА ЧЕ МЛЪКНИ И СЛУШАЙ. - Юнги млъкна и зачака. - Това е бившият ми Ким Те Ун. Това е този , заради който не си позволявах емоции и чувства. Той ми звънна днес. Искаше да си ме върне. Съгласих се да се да се видим , но само , за да ме остави намира. Отидох там. Той говореше нещо и изведнъж ме целуна. Исках да го избутам , но той не ми позволи. Опитах. След това те видях и тръгнах след теб. - както си говорех , сълзи започнаха да напират да излязат и успяха. - Ю-юнги , аз м-много мислих и-и реших. Н-не м-ми беше ле-лесно , но у-успях. А-аз също те х-харесвам. Аз н-не просто те х-харесвам , аз те о-обичам. Искам д-да си до мен , да усещам а-аромата ти. Н-не знам , как д-да исразя чув-чувствата си , но-но аз .... - Юнги ме целуна. Отвърнах му. Беше най-прекрасната целувка. Изпълнена с любов. Когато въздухът ни свърши , се отдръпнахме и Юнги избърса сълзите ми с палец.
- Аз също те обичам Йън. Много. - това исках да чуя. Накара ме да се чувствам специална и обичана. Хареса ми. Не се сдържах и го целунах. Тази целувка беше по-дълга и по страстна.
- И аз те обичам Юнги. Много. Никога не го забравяй.
- А ти никога не забравяй , че аз няма да те оставя. Никога. Обичам те и винаги ще е така. Благодаря , че ми даваш шанс , Йън.
*Time skip*
С Юнги сме заедно от много време. Преместих се да живея в неговата къща , той живееше с момчетата. Нашите много го харесаха и нямаха никакъв проблем с това.
Наистина много го обичам.
Това е края на разказа знам  , ме е кратък , но това е. Моля хората , които четат това да ми кажат кой е любимия ви шип от БТС. Ще ми е нужно. Скоро ще има нова книга , но моля кажете ми това за шипа. Благодаря. Чаооо😊