Промяната

Част 12

Г.Т Йън
Алармата ми звънна. Аз все още бях будна и за това я изключих в.момента , в който я чух. Станах от леглото си. Главата ми се замая , защото не съм мигнала и за малко да припадна. Отидох в банята , измих лицето си със студена вода , имайки надеждата , че това ще ме събуди. След това си взех бърз душ , измих си зъбите  , облякох се и слязох в кухнята. Направих си сандвич и го изядох. Днес нямаше никой вкъщи. Майка ми и баща ми заминаха в командировка за месец. Това ме прави много щастлива , защото имам цялата къща на разположение. Ахх ето ,, че пак се усмихвам. Какво ми е? Най-лошото е , че не се усмихвам заради майка ми и баща ми , а заради Юнги. Не, не ,не ,не,не ,не! Хайде Йън...мисли за друго. Имам още един час до училище.
* дзъън* * дзъън* * дзъън* - някой позвъни на входната врата.
- Кой е сега? - попитах раздразнено. Отидох да отворя.
- Юнги? - е по- хубаво не може да стане.
- Самият той.
- Ъммм... защо си тук толкова рано?
- Казах ти , че ще дойда , но не казах кога.
- Късметлия си , че нашите ги няма за месец иначе сега щеше да говориш с бясната ми майка. А повярвай ми , тя мрази да я събуждат рано. - засмях се. Защо се смея?
- Е най - вероятно да , но аз съм толкова чаровен , че тя нямаше да ми се разсърди.
- Ако изкопаемите са чаровни добре тогава. - казах аз опитвайки се да се държа грубо. - Влизай! Е... защо си тук толкова рано?
- Амиии...исках да ти кажа нещо важно ,.но то може да почака.
- Хм... щом казваш. Добре. Гладен ли си?
- Всъщност да! Ще ми направиш ли нещо?
- Аз да ти приличам на слугиня? Кухнята е там , оправяй се!
- Айшш хубаво.
След около пет минути Юнги се върна с един огромен сандвич.
- Ехаа , как и къде ще побереш това?
- 1-во Лесно и 2-ро ето тук. - каза той посочвайки коремчето си.
- Знаеш ли , за човек който е слаб колкото фиданките в парка , си похапваш доста стабилно?
- Да знам си.
Докато Юнги ядеше Йън си мислеше за.нещо и не му обръщаше внимание. Неусетно мина един час и те трябваше да.тръгват.
- Юнги знам , че ти е много удобно , но трябва да тръгваме.
- Нужно ли е?
- Е ... не , но...
- Тогава нека останем тук.
- Не Юнги. Не може.
- Офф, добре!
Излязохме от нас. Стигнахме до училище и влязохме в.час. Днес другите момчета бяха там. На обяд те отново седнаха на моята маса. Май ще ми се наложи да я наричам нашата маса.
- Е Йън как си? - попита Джин.
- Ъмм...добре , предполагам?
- Как се чувстваш? - попита Намджун.
- Бива си го. Защо питате?
- Как върви? - попита Хосок като игнорира въпросите ми.
- Ъмм... върви доста добре. Защо ми задавате толкова въпроси?
- О , ти не знаеш!
- Не ти ли е казал?- попитаха Таехьонг и Джънгук
- За какво да знам и кой да ми е казал каквото трябва да знам?
Г.Т Юнги
Тези идиоти. Казах им , че харесвам Йън , не чакай , аз.не я харесвам , аз я.обичам. Та както и да е...тези тъпанари , обещаха ми да не казват нищо , а сега ме.издават. Даже гледат към мен докато питат. Идиоти.
- Но аз мислех , че днес ще ти казва. - изръси се Джимин
- Хора , не ви ли стигат толкова въпроси? Яжте си храната и млъкнете. - отвътре се.изяждах. И изведнъж:
- Юнги, ами ти някой въпрос нямаш ли? - Йън се обърна към мен. Аз седя до нея , така че е леко неловко.
- Не.
- Сериозно?
- Да , напълно. - става още по - злееее. Добре ,.че звънецът би. Преди да станем погледнах момчетата с моя „ще ви убия всичките” поглед. Те се засмяха и тръгнахме към класната стая.
* Time skip *
Г.Т Йън
Училището свърши. Но имам чувството , че нещо не е наред с мен. Цял ден говорех с момчетата нормално , усмихвах се и всеки път когато Юнги направеше нещо потрепвах. Не е възможно отново да ставам онази доверчива глупачка. Не и след всичко. А да се влюбвам в Юнги. Не , аз не вярвам в.любовта. Не и сега. Не съм готова. Мисля , че Юнги иска да ме промени или нещо от този сорт. Много е сложно за мен.
- Хей! Йън, чакай! - това е Юнги. Защо?
- Хей. Здрасти.
- Йън аз няма да мога да те изпратя днес. Съжалявам. Но утре искам да поговорим след училище.
- Добре. И не съжалявай. Няма нужда. - отдъхнах си ,че няма да ме изпраща. Обърква ме. Не ми харесва. - И ще говорим. Чао , до утре!
- Чао!
Тръгнах към вкъщи. По пътя срещнах момчетата , без Юнги. Поздравихме се и продължих по пътя си. Прибрах се и се пльоснах на дивана в хола.
- За какво ще говорим. Дали ще е онова „нещо” , за което искаше да говорим днес? Не знам и не искам да знам , но утре ще ми се наложи да разбера. Юнги , защо ми причиняваш това. Страхувам се от любовта , а това чувство в корема ми когато те видя не помага. Просто защо аз? Не е честно!
*Time skip*
Вече е 23:30 и трябва да си лягам , ако  искам утре да не убивам хора , заради лошото си настроение. Легнах си. Като по чудо успях да заспя.
И такаммм , забелязах , че някой чете историята ми. Благодаря ти много. И видях коментара ти на предната глава , но не знам с какво да ти отговоря. Благодаря 💖