Промяната

Отново Юнги

Алармата ми звънна. Събудих се на момента и я изключих. Тази нощ изобщо не спах добре. Въртях се , бълнувах и не се чувствах както трябва.
- Явно това значи , че ще имам лош ден. Колко прекрасно. - промърморих под носа си. Станах от леглото , отидох в банята и направих обичайната си сутрешна рутина. Слязох в.кухнята , а там нямаше никой. Закусих , качих се да си оправя раницата , после  слязох долу отново , обух се и излязох. За моя изненада Юнги седеше пред входната ми врата с гръб към мен , потупвайки с крак.
- Какво искаш и защо си тук? - попитах аз.
- Исках да продължим разговора  си. -каза той леко стреснат от внезапната ми поява. - Казах ти , че ще го продължим.
- Сега не ми е до теб.
- Да , но аз съм тук , а и какво съм направил?
- Ами дойде. Това направи.
- Ъргхх , 100% не си спала добре и си го изкарваш на мен.
- Ти да.не ме следиш или какво?
- Аз само предполагам. Иии такааа нека продължим. Защо си толкова студена и отдръпната?
- Това не ти влиза в работата. Мисля , че вече ти казах да не се бъркаш в живота ми.
- Можеш да ми вярваш.
- Не мисля.
- Защо не?
- Защото, Юнги имам причина.
-  А тя е?
- Спри! Няма да ти кажа и точка.
- Както искаш. Но тогава , защо винаги носиш черно. Мислех ,.че момичетата харесват розово и подобни.
- Е аз не съм „момичетата” , аз съм си аз.и това е. А и меко казано розовото ме отвращава.
- Уоу , никога не.бях чувал момиче да говори така. Винаги се смеят и усмихват и говорят за момичешки неща.
- Не е така. Просто курвите , с които явно се запознаваш са такива.
- Защо ги обиди?
- Юнги... стигат ти толкова въпроси. И без това сме до училището.
- Йън... мога ли да те помоля нещо?
- Какво искаш?
- Бъди по - мила с момчетата.
- И защо да.го правя?
- Защото са чувствителни.
- Юнги... ще се държа с тях както си поискам и толкова. - това бяха последните ми думи , преди да вляза в училище и да се изгубя сред тълпата.
*Time skip*
Училището свърши. Юнги отново върви след мен. Днес другите момчета не бяха на училище и той ми лазеше по нервите цял ден.
- Юнги , нямаш ли си друга работа освен да ме следиш и разпитваш? - попитах студено аз.
- Не.
- Какъв интересен живот имаш само.
- Да нали?
- Не. Аз бях съркастична.
- Оу , ясно.
Мълчахме няколко минути. След още малко време Юнги каза някаква шега , за да разчупи тишината и аз се засмях. Не бях се.смяла от може би година. * Какво по дяволите ми става?! Защо се смея?! Това не е нормално. Това не съм аз. Мин Йън Ким какво ти стана?!*- това си мислех в момента.
*Г.Т. Юнги*
*Уау , тя може да се смее. Звучи толкова сладко. Сякаш...ммм не знам. Много е сладка докато се смее. За Бога Юнги, какво си мислиш?!- в мислите ми е.пълна каша.
Йън и Юнги:
- За какво мислиш?- двамата се погледнаха шокирано. - Какво правиш? - отново го казаха едновременно. - Спри!- и пак. - Стига! - и отново.
Йън:
Какво пък беше това?!- тя се засмя. * Йън ще спреш ли да се кикотиш?!*- попита на ум тя.
Юнги:
Нямам никаква идея.
- Аз също.
- Сладка си докато се смееш.
- А-аз... как-какво?- аз заекнах. Какво ми става?
- Казах ти го. Няма да повтарям.
- Аз...ъммм б-благодаря?
- Ти какво? - той се направи, че не ме чу.
- Няма да повтарям. Знам ,.че ме чу.
- Ок. Не знам дали си забелязала , но вече сме пред къщата ти.
- О , да. Ами... чао тогава.
- Чао! О , и утре пак ще съм тук!
- Добре!- с тези думи аз се прибрах.
Майката на Йън:
- Кое е това момче?
- Никой. Просто един от класа ми.
- Йън. Не ме лъжи. Виждам как го гледаш. Кой е? Да не би да ти е гадже?
- Мамо! Не, не е. И не го гледам никак! Това е!
-Щом.казваш. Но видях , че се засмя. Ти не се смееш често , само отбелязвам.
След разговора с майка ми се качих в стаята си. Облякох си пижамата и легнах на леглото. Опитах се да заспя ,.но не можех.
* Time skip *
Вече е 3:00 сутринта , а аз не съм мигнала. Осъзнах защо не мога да заспя преди два часа и оттогава не спирам да го мисля. Причината са думите на майка ми. -* Не се смееш често. Видях как се гледате. Само отбелязвам. Да не би да ти е гадже?* - тези думи кънтяха в главата ми.
- Не е възможно да го харесвам. Нали?- продължих да мисля и да си задавам въпроси цялата нощ.