Еверест

Глава 3

22 декември

Беше шест часът сутринта. Станах и нахлузих някакви дрехи. Отидох в трапезарията, където ме чакаха и другите колеги. На масата имаше палачинки с шоколад. Миризмата се носеше из цялото помещение.
Аз седнах между Стефан и Моника и започнах да ям. Наслаждавах се на този миг, защото след това имахме пет часа път до следващата база. След като всички закусихме, се отправихме към стаите си, за да сложим своята екипировка. Имах малко време и затова реших да си полегна. Лежах десет минути, докато спокойствието ми не беше нарушено от потропването на вратата.
- Тръгваме - изкрещя Моника. Аз бързо станах и тръгнах към коридора. Трябваше да забравя за топлината и уюта.
След като всички се събрахме долу, беше време да тръгваме. Щом прекрачихме прага, отново усетихме пронизващия студ, който ни караше да настръхнем. Бях привикнал с онази хубава топлината, че даже съжалих, че пак тръгнах към смъртта, която ме дебнеше зад всеки ъгъл. Погледът ми се отправи към снежните преспи. Отново сме там, на студа, премръзнали, едва усещайки крайниците си. Отново виждахме парата излизаща от устите ни. Това беше краят на нашето блаженство, трябваше да продължим пак по стръмния път нагоре към върха.