Погледите им бяха насочени към мен. Сърцето ми започна да тупти силно. Не знаех какво да правя. След това двамата се споглесаха.
- Ще се мръднеш ли да минем- каза Стивън. Аз се успокоих и се дръпнах от пътя им. Запътих се към трапезарията, видях че там е също моят най-добър приятел. Настаних се до него.
- Здравей!- казах аз развълнувано.
- Здрасти - отвърна ми той. Беше щастлив, може би защото този оът си поспа добре. Той много обича да спи. - Трябва да ти кажа нещо като след като хапнем. Ако знаеш какво открих.
- Леле- въздъхна той- Ти и налудничевите ти теории, какво пак си "открил"?
- Още ли ми се сърдиш?
- Ние сме на Еверест по дяволите, само защото се живеело един път.
- Недей така де- въздъхнах и го погледнах в очите.
- Ох- спря се той- кой може да ти се сърди? Пандишпанче такова- засмя се той и аз със него.-Сега да хапнем.
- Какво има за закуска?
- Понички!- каза той с голяма усмивка на лицето.
- Какво чакаме- пресегнах се към поничките и си сложих четири в чинията.
-Ехе... Остави и за мен, лакомник.- аз се ухилих и започнах да ям.
След като се нахранихме отидохме в стаята. След това извадих диктофона от шкафчето и пуснах записа.
********
Той беше смаян, чудеше се какво става, но изведнъж вратата се отвори...
Извинете, че главата е тъпа... Но в момента работя по една нова книга
VOCÊ ESTÁ LENDO
Еверест
FantasiaВ тази история се разказва за един човек който отива на Еверест за да сбъдне мечтата си. Пътят на него и неговите колеги обаче е труден, а дали ще оживеят, вие сами ще разберете! Ако имате интерес, разбира се...
