След пет изтощтителни часа път, стигнахме до другата база. Вътре беше топло и приятно. Оставих си нещата и отидох да поразгледам, докато другите си почиват. Интериора на тази база не беше чак толкова комфортен като миналият, но за сметка на това имаше дълги коридори по които може да се изгубиш. Разхождах се по един мрачен коридор, беше тихо. Нямаше прозорци нито картини закачени на стената за да развеселяват обстановката. Лампата примигваше. Беше спокойно, тихо и някак плашещо, но продължих да се разхождам. Тишината се наруши от добре облечени мъже. Единият носеше черна риза с черен панталон, личеше си че е изгладен на скоро, защото нямаше гънки. Коста му беше прилежно сресана, но явно гелът за коса и офицялното облекло не успяваха да прикрият годините му. Изглеждаше на не повече от 40 години. Погледът му беше насочен към едно младо рошаво момче с лунички. Той носеше бяла престилка и очила с кафява рамка, стъклата изглеждаха дебели, явно има голям диоптър.
- Сега ще видим как се справят от близо - каза момчето със очилата, но след това забеляза, че не са сами. И двамата се втренчиха в мен.- Чу ли нещо от нашия разговор?- попита той подозрително, като прехапваше долната си устна.
-Ъъъ, нищо- отвърнах аз притеснено. Гледахме се известно време, без да споменаваме нищо.
- Вие защо не си почивате?-попита възрастният човек. Аз да не съм им домашен любимец та да ми казват какво да правя.
- Реших да се поразходя, но явно съм прекъснал вашият разговор. Извинете ме - казах аз и се отдълечих от тях двамата. За какво ли си говореха? Кой ще видят от близо? Тук има нещо гнило.
user97232
YOU ARE READING
Еверест
FantasyВ тази история се разказва за един човек който отива на Еверест за да сбъдне мечтата си. Пътят на него и неговите колеги обаче е труден, а дали ще оживеят, вие сами ще разберете! Ако имате интерес, разбира се...
