В центърът на трапезарията имаше една дървена маса. Върху нея бяха наредени бели чинии, които подчертаваха кафеникавият й цвят. Около нея бяха наредени дванайсет дървени стола, а върху всеки един стол имаше по една малка възглавница с красива орнаментика.
Аз и колегите ми бяхме настанили удобно върху тези изящни възглавници. Имаше два стола в повече, защото ние бяхме само десет човека, това леко ме усъмни. Дали не чакаме някой?
Изведнъж се чуха стъпки, които идваха от коридора. Аз се обърнах, а на прага стояха момчето с лунички и човека с черният костюм.
- Здравейте - казаха те в един глас. Отидоха до масата и се настаниха удобно. Всички погледи бяха насочени към тях.
- Аз съм Хари, а това Стивън- рече младото момче. Всички колеги ги посрещнаха приветливо, освен мен.
- Хари, нали така? Какво едно младо момче ще прави на Еверест? - попитах аз направо, знаех че ще излъже, но ми харесваше да гледам страхът в учите му. За миг настъпи мълчание, явно наистина крият нещо, а аз трябва да разбера какво.
-Исках да опитам нещо ново - отвърна той. Усетих леката несигурност в гласът му. Подсмихнах се. - Хайде да ядем. - бързо смени темата. Стана, взе тенджерата и си сипа от манджата. Всички последваха неговият пример. И така си отмина обяда, но ме и моите въпроси.
KAMU SEDANG MEMBACA
Еверест
FantasiВ тази история се разказва за един човек който отива на Еверест за да сбъдне мечтата си. Пътят на него и неговите колеги обаче е труден, а дали ще оживеят, вие сами ще разберете! Ако имате интерес, разбира се...
