23 Декември.
Събудих се с усмивка на лицето, намирах се в мекото легло под топлите завивки. Беше девет часа сутринта. Но след като станах от леглото спомените почнаха да ме обземат, усмивката ми секна. Оставаше ми само този ден преди да заминем на път. Отворих малкото нощно шкафче, което стоеше до мен и извадих диктодона, който беше леко пукнат.
- Мамка му - извиках аз- ами ако е развален! - бързо натиснах червеното копче и записът се пусна. Е онзи ден не успях да чуя техният разговор, но сега ще успея.
"-Експериментът върви добре, въобще не знаят какво се случва.
- Да н-н-н-н-н-н-н"
- Не, не сега - изкрещях аз и ударих диктодона с цялата си сила, записът пак тръгна.
"Но онзи Питър... Май е разбрал нещо.
-Спокойно, въобще си нямат и на идея върху какво ходят, но за всеки случай, трябва да предприемем... *чува се изпускането на диктофона*- кой, кой е там?!"
Записът свърши, но за какво говореха, за какво? Това не може да е края, но какво се случва! Върху какво можем да ходим? И какви мерки ще предприемат срещу мен? Не знаех нищо от това, но знаех едно, това е игра и ние сме "куклите". Трябва да кажа на останалите преди да е станало късно. Но... Ако не ми повярват и кажат че си измислям ? Аз си сложих чехлите и се отправих към трапезарията. След като преминах прага и погледнах на пред, видях пред мен стоят те, Хари и Стивън. Аз се стреснах още повече, те дойдоха близо до мен.
ESTÁS LEYENDO
Еверест
FantasíaВ тази история се разказва за един човек който отива на Еверест за да сбъдне мечтата си. Пътят на него и неговите колеги обаче е труден, а дали ще оживеят, вие сами ще разберете! Ако имате интерес, разбира се...
