Бяхме пред голямата желязна врата. Позвъняхме, някой открехна леко вратата.
- Кой е? - попита една жена - гласът ѝ беше нежен, но не можех да видя лицето.
- Орлите - каза мистериозно Стефан.
Момичето отвори вратата и ние влязохме - беше топло. Най-сетне щяхме да се стоплим след това дълго пътуване от едната до другата база. Зарадвах се - все пак има някаква надежда да оцелеем. Свалих си якето и се обърнах да го дам на момичето. Тогава я зърнах за първи път - беше млада, красива, със сините си очи можеше да разтопи всеки. Косата и беше много светло руса, почти бяла. Беше идеална. На врата си носеше медальон, на който беше изобразена луната в първия си стадий.
- Ъм... Заповядай - казах аз несигурно и и подадох якето ми.
- Възхищавам се на хора които правят всичко, за да сбъднат мечтата си - рече тя и ми се усмихна, усмихна ми се.
Всички седнахме на дивана, пред нас имаше една масичка, на която бяха наредени красиви порцеланови чашки. А пред нас имаше една картина, която изобразяваше слънцето и луната. Беше доста красива, напомни ми за медальона на момичето.
- После ще отидете да си починете, а сега искате ли нешо за пиене? - попита момичето.
- Момиче, донеси ни по едно топло чайче да се сгреем - каза Стефан.
Тя тръгна към кухнята, но спря точно пред прага:
- Наричайте ме Ива - и се отдалечи от нас.
Ние започнахме да обсъждаме стратегии как да се качим по-бързо и без да пострадаме. И така денят си отмина...
YOU ARE READING
Еверест
FantasyВ тази история се разказва за един човек който отива на Еверест за да сбъдне мечтата си. Пътят на него и неговите колеги обаче е труден, а дали ще оживеят, вие сами ще разберете! Ако имате интерес, разбира се...
