Бях замръзнал, не си усещах ръцете, чувствах само студ и нищо друго. Много ми липсват старите дни, когато не замръзвах от студ и живеех нормално. Хората са прави, тези мечти ще ме съсипят, но поне съм жив. Не много здрав, но поне жив.
Вятърът задуха по силно, ходенето става по трудно след всяка изминала минута. Аз се обърнах на зад, вятърът повдигаше снегът във въздуха и създаваше илюзията, че всичко е бяло.
- Бурята идва, ако не по бързаме ще загинем- казах аз на глас без дори и да по мисля за последствията, там на горе няма бази, само студ и мрак- още не е късно да се върнем.
- Стигнахме до тук, няма да се откажем сега, нали? - попита Катя.
- Ами, не мисля, че е много безплатно- казах аз притеснено.
- Абе да продължаваме - каза най-добрия ми приятел. Аз кимнах, той забърза крачка и всички последваме примера му.
Следите в снега започнаха да изчезват, ами ако стане нещо, как ще ни намерят? Катя ме погледна, аз се усмихнах, за да прикрият страха си. Ако всички умрем аз ще съм виновен, защото аз ги накарах да тръгнат по този труден път, за да сбъдват моята мечта. Все пак, ако успеем, никога повече няма да се изкачва по снежна планина, това ще ми стигне за цял живот.
JE LEEST
Еверест
FantasyВ тази история се разказва за един човек който отива на Еверест за да сбъдне мечтата си. Пътят на него и неговите колеги обаче е труден, а дали ще оживеят, вие сами ще разберете! Ако имате интерес, разбира се...
