Еверест

Глава 7

Убедих колегите да останем още един ден тук.
      Намирам се по средата на един мрачен коридор. Този път няма да допускам грешката да се покажа пред Хари и Стивън. Няма да забравя тези имена. В дясната си ръка държа малък черен диктофон, а в другата безжична слушалка. Добре че обичам да съм подготвен за всяка ситуация. Пристъпвам бавно на пред, няма място за грешки. Вече се намирам в дъното на коридора. Трябва да завия, но на коя страна? Да видим... Роден съм на нечетна дата значи на ляво. Продължавам на пред, пристъпвам едвам-едвам.
Кой знае къде са. В дъното на коридора има една сива врата. Изглежда толкова нормално, даже прекалено. Изведнъж дръжката на вратата се разклати. Някой излизаше, аз бързо се изтичах до ъгъла на коридора. Адреналинът напираше, сърцето ми биеше все по силно. Натиснах копчето на диктофона и си сложих слушалката в ухото, те са свързани, така ще чувам записа. 
- Експериментът върви добре - това приличаше на гласът на Стивън.
- Да но онзи Питър май ни подозира. - споменаха името ми в разговорът си, знаех си, че има нещо. Трябва да разбера какво кроят. Сърцето ми почна да тупти още по силно. Минаваха хиляди мисли през главата ми. - трябва да бъдем внимателни- след тези думи аз изпуснах диктофона на земята. Ръцете ми започнаха да треперят, но този път не от студ, а от страх. Изведнъж стана тихо, аз погледнах на пред, усетих как зениците ми се уголемяват.
- Кой е там?-попита леко изплашено Стивън. Аз бързо се съвзех, грабнах диктофона и избягах. Звукът от тромавите ми стъпки се разнасяше из коридора.
Дано да не са ме разкрили.