21 Декември 2016г.
Не знам докога ще издържим, провизиите свършват. Трябва да стигнем до другата база преди да е късно. По радиото съобщиха, че се задава буря. Нямаме никакво време. Снегът ни затрупва още повече. Имам чувството, че хиляди игли се забиват в сухата ми кожа. Ходим от два часа, но нищо - ако не успеем, то тогава ще умрем. Но изведнъж в далечината видях базата:
- Вижте - извиках аз с цяло гърло, и всички погледнаха към нея. Ускорихме крачка и се запътихме на там, развълнувани и измръзнали от студа, едва усещайки крайниците на тялото си, но надеждата ни стопляше.
Толкова е тихо, че чувам само вятъра и стъпките на моите колеги. Студът ме пронизва, обувките ми натежават. Тежката раница, в която е моят багаж, ме завлича надолу. Не знам колко още ще мога да издържа на това време. Дори екипировката не може да ме стопли. Едвам-едвам ходя, но не губя надежда. Имах една мечта - да изкача Еверест. Все пак животът е само един, но не се замислих за цената, която трябваше да платя.
Спомням си, беше тринадесетти октомври, петък, събирах провизии и екип, разучавах територията, събирах пари за това от толкова много време, че съвсем забравих какво е животът!
Аз и още няколко човека се бяхме уговорили да се видим в кафенето
"Le deux Magots". След като се събрахме, започнахме да обсъждаме... Накрая всички си тръгнахме въодушевени.
И сега ето ни тук, премръзнали, но почти до базата. Колкото повече се приближаваме до целта, толкова повече се отдалечаваме от живота, но си струва.
أنت تقرأ
Еверест
خيال (فانتازيا)В тази история се разказва за един човек който отива на Еверест за да сбъдне мечтата си. Пътят на него и неговите колеги обаче е труден, а дали ще оживеят, вие сами ще разберете! Ако имате интерес, разбира се...
