Еверест

Глава 4

Небето беше ясно, блещукащите звезди осветяваха небосклона. Аз бавно пристъпвах напред. Чистият сняг започна да ми влиза в обувките. Чувството когато снегът мокри чорапите ти не е никак приятно. Беше тихо, трябваше някак да "разчупя леда"
-Как сте?- попитах аз находчиво, погледите се насочиха към мен. Всички ме гледаха презрително.
-Невероятно! - обади се най-добрият ми приятел. Дойде при мен, сложи ръка на рамото ми, а на лицето му се виждаше една голяма усмивка - Виж ни измръзнали, посинели, виж как греем от щастие! - довърши той с подигравателният си тон. Всички се усмихнаха, но не след дълго пак се запътиха към целта.
В този миг, аз се замислих за уютното място на което бях. Беше топло, имаше палачинки, меки легла. Момент, топлина? Легла? Чакай, ние сме на Еверест! Тази топлина? Този комфорт? От къде се захранва цялото това нещо? До сега не съм бил на Еверест, но знам че няма логика която да обясни това.
- Краси. - тихо го повиках, трябва да обсъдя това с моя най-добър приятел, той се домъкна до мен.
- Кажи.
- Не мислиш ли, че тук има нещо гнило? Спомняш ли си базата, мекото легло, чистите чаршафи, вкусните палачинки, напитките, топлата температура?
-Как да ги забравя - промърмори си той под носа.
-Всичко това, не ти ли изглежда някак странно? Откъде взимат всички тези неща?
- Добър въпрос, но не му мисли толкова.- изтъкна той и отиде при другите. Пак останах насаме с мислите си, поне малко или много ме разсейваха от студа.

user97232