Опасна любов...

Глава 1 - Ако някой ден се оженя, то ще е за теб!

Рик

Днес е най- гадният ден от живота ми. Изминаха 40 дни от смъртта на баща ми и аз официално наследих мафията му, защото това беше последното му желание, преди да издъхне в ръцете ми. Не съм глупав. Знам, че именно мафията е причината за убийството му. Ако не беше в мафия, всичко щеше да е различно и сега щеше да е тук с мен. Едва на 21 години съм и баща ми вече го няма. Животът е гаден. Най-лошото е, че аз съм като баща си- убивал съм много хора, защото съм член на мафия и наистина ми се е налагало. Със сигурност ще убия и още много. Най- честата причина за това е твърде голям заем, който не може да бъде върнат в срок. Толкова е просто- или връщаш парите, или умираш. Това е едно от  правилата на нашата мафия.

Разхождам се спокойно, когато виждам едно много красиво момиче, предполагам на около 16 години, което си припява тихичко, докато разхожда кучето си. Ето и нещо хубаво днес. Без много да се замислям, се отклонявам от пътя си и нарочно се блъскам в нея. Тя изписква изненадано и едвам успява да запази равновесие.

- Оу! Моля Ви, гледайте къде вървите!- скастря ме тя и ми се усмихва любезно. Очевидно не знае кой съм, щом се държи така.

- Съжалявам, бях се отнесъл! Доста неща се случиха днес, не бяха особено приятни и съм притеснен.- признавам й. Тя ме поглежда тъжно.

- Ако искате, ми споделете. Ще Ви олекне и ще се почувствате по- добре.- казва ми състрадателно тя. Много рядко съм срещал хора като нея. Очевидно е различна.

- Не мисля, че е  безопасно да говориш с мен. Повярвай ми, аз съм опасен и можеш да си навлечеш много проблеми.- казвам й сериозно и очаквам тя да избяга на момента, но вместо това остава и избухва в смях.

- Хахаха, определено имате чувство за хумор, господине! Не Ви вярвам. Вие сте човек като всички останали и заслужавате да се отнасят добре с вас. Сега ми разкажете за проблемите си или ме оставете да си продължа по пътя.- казва ми ведро тя. Аз се отпускам и й разказвам всичко, без това, че вече съм лидер на най- могъщата мафия в града. Тя ме изслушва докрай.

- Да, разбираемо е защо Ви е тежко. Да загубиш скъп човек е едно от най- гадните неща в живота, но за съжаление нищо не може да се направи. Съжалявам за загубата Ви. Надявам се някой ден да бъдете щастлив. Сега вече наистина трябва да тръгвам, родителите ми ме чакат. Приятен ден!- казва ми и се готви да тръгне, когато хващам ръката й.

- Благодаря ти! Аз не съм от тези мъже, които мечтаят за семейство, а и ще ми е много трудно да имам такова, заради положението, в което се намирам, но...Ако някой ден се оженя, то ще е за теб!- казвам й сериозно. Тя ме поглежда невярващо, след това се плаши, бързо дръпва ръката си и продължава да върви, следвана от кучето си.

2 години по-късно...

Изминаха 2 дълги години, а аз така и не я видях повече. И до днес продължавам да се ядосвам на себе си, че не й взех номера, нито пък разбрах как се казва. Голям съм кретен. Може би само и единствено това момиче можеше да се влюби в мен, понеже не знаеше кой всъщност съм аз, а така и не използвах шанса си тогава. Трябва да спра да мисля за това какво би станало, ако бях по- решителен тогава и да се съсредоточа върху работата си. Днес трябва да очистя още едно семейство, защото не успяха да върнат заема, който бяха взели от мафията ни в срок. Те си признаха, че са разорени и никога няма да могат да го върнат, така че е по-добре да се свършва още днес. След 10 минути вече съм пред къщата им и звъня настоятелно на звънеца. Един, два, три пъти...Не са глупави, знаят какво ще се случи и затова не отварят. Чакам известно време, след което се засилвам и чупя вратата им. Виждам ги в хола, легнали зад дивана и треперещи от страх. След бърз оглед установявам, че са само родителите и започвам да чистя пистолета си. Те хукват да бягат.

- Имате ли деца?- питам ги, когато успявам да ги настигна на стълбите и вече съм готов с пистолета.

- Не, не, не, моля Ви, оставете я, не я наранявайте, тя не е виновна...Толкова е млада! Моля Ви, пощадете я! Убийте само нас!- молят ми се те.

- Нея? Имате дъщеря? Искам да я видя веднага!- заповядвам им аз. Точно в този момент по стълбите слиза едно момиче с тъмно кестенява, почти черна, стигаща до кръста й коса и сини очи. Ниска е. Не е за вярване! Това е тя- момичето, което си набелязах преди 2 години! Това е знак от Съдбата!

- Мамо, тате, какво става? Защо сте толкова изплашени? Кой е този човек, който ми се струва много познат?- обсипва ги с въпроси тя. Гласът й е почти същият, а и това, което каза...Наистина е тя!

- Мирела, моля те, върви си в стаята, дъще! В момента сме в голяма опасност! Моля те, бягай и поне ти се спаси!- казва й притеснено майка й и започва да плаче.

Значи се казва Мирела. Името й е красиво като нея. Вече знам как ще извлека полза от тази ситуация. Няколко трупа по-малко не са проблем, щом накрая ще имам Мирела.

- Имам предложение за вас.- казвам твърдо.- Ако го приемете, ще останете живи и даже ще бъдете много по- добре финансово занапред. Нищо няма да Ви липсва, както и на дъщеря Ви. Ако обаче го откажете, ще убия всички Ви.

- Ще направим всичко, господине, само ни пощадете!- моли се през сълзи майка й. Може би това ще се окаже много по-лесно, отколкото си мислех.

- Ще Ви пощадя...ако Мирела се омъжи за мен.