Всичко е възможно (Част 1)

Всички лъжат

Напоследък Кейли страни от другите ми приятели и Стивън. Замислих се дали обръщам повече внимание на тях отколкото на нея. Но тя щеше да ми каже. Винаги е честна с мен. Днес я видях да се кара със Стивън в стаята по физика. Опитах се да разбера защо се караха, но не чух нищо. Тя отвори вратата спогледахме се и си тръгна ядосано. Тръгнах след нея.
-Кейли! Кейли!
-Какво? - каза тя.
-Защо се карахте със Стивън?
-Няма значение.
Обърна ми гръб и продължи по коридора. Аз я настигнах и я спрях.
-Има значение- казах и.
-Какво искаш да знаеш, Роски-въздъхна тя.
-Истината. Защо се скарахте? Защо страниш от мен, когато съм с другите?
-Искаш истината?
-Да.
-Всички те лъжат, Рокси. Всички. Тези които смяташ за приятели не са ти  истински приятели. Говорят ти зад гърба. Постоянно казват на всички колко си жалка, как ти не заслужаваш Стивън . Но всъщност той не те заслужава.Това е.
Не можех да кажа нищо. Не можах да осъзная какво се случва. Накрая и казах:
-Защо да не ме заслужава?
-Защото ти изневерява от 2 седмици.
-Какво??-извиках аз.
Кейли погледна зад мен. Обърнах се и осъзнах че "приятелите ми" и "гаджето ми" са чули разговора ни с Кейли. Казах им:
-Как сте могли? Вие... нямам думи.
-Съ...- прекъснах Стивън преди да го каже.
-Млъкни! Не искам да слушам никой от вас!
Излязох от стаята, а Кейли тичаше след мен. Тя ме успокои. Осъзнах, че единствено тя няма да ме предаде, въпреки че не ми каза по-рано. Но не осъзнавах че ще трябва да се разделя с нея....
След като се прибрах, Фауста я нямаше, може би пак  беше заета с нещо. След това Томас ме извика и ми каза:
- Събирай си багажа.
-Защо? Къде отиваме?
-Просто си събери багажа. Не  за давай въпроси.
-А Фауста къде е? За колко време ще сме там? Където и да е това там. А Кейли? Училището?
-Казах не задавай въпроси! Стягай си багажа! - извика Томас.
Обадих се на Кейли, казах и какво става. Тя дойде помогна ми с багажа, сбогувахме се 10 минути. Накрая Томас ме извика и се качих в колата. Кейли викаше докато се отделечавахме :
-Да не ме забравиш! Пиши ми в най-скоро време! Липсваш още от сега!
След това гласа и се изгуби. Докато мислех къде ще отидем и защо Томас не ми казва, къде беше отишла Фауста и случката от днес. Осъзнах че всички лъжат за нещо.И че всичко е възможно. Целия ми живот се обърка напълно.
Това вече ще е моят девиз "Всичко е възможно. "

Харесва ми.