Всичко е възможно (Част 1)

Истината

Понеделник е. 7:30. С Томас отиваме заедно на училище. След като влязохме вътре се разделихме. Лиам и Мейсън бяха в моя клас и те ме упътиха къде са стаите. След часа по химия видях Томас да говори с приятелите си. Лиам дойде при мен.
-Защо не дойдеш с мен при тях. - каза той.
-Не. Не искам да го засрамя или нещо такова.
-Ти? Да го засрамиш?Спокойно няма да стане.Томас ми разказва много за теб не си способна да го направиш.
Аз се ядосах. Защо всички знаят много за мен, а аз за тях нищо?
Излязох на двора без да кажа нищо на Лиам. Той ме догони.
-Хей какво стана? Защо избяга?
-Защото....
-Защото искаш да знаеш какво става, нали?-продължи той.
-Ти знаеш ли?
-Да, но не си готова.
Започнах да задавам много въпроси за всичко.
-Защо никой нищо не ми казва? Защо? Кажи ми ти, моля те Лиам!
-Не!-повиши той тон.
Скарахме се. Изведнъж ноктите му станаха дълги. Очите жълти. Заби ноктите си в земята и започна да диша тежко. Скот, Стайлс, Лидия, Малия , Тео, Мейсън и Томас дойдоха. Томас ме отведе.
-Май вече си готова за истината. Така или иначе ще питаш какво му стана. - каза той.
Седнахме на една пейка. И той започна:
-Ами... Ние сме свръхестествени хора. Смисъл Аз, Фауста, родителите ми, твоите също, Нейт,Скот, Дерек, Лиам, Малия, Лидия и Тео сме върколаци. Преместихме се, защото само ти нямаше и още нямаш сили. И те следяха. Докато не разбрах, че и в другия град има опасност затова дойдохме тук. Това е истината.
-Базикаш се, нали? - изстрелях аз.
-Не. - каза Скот.
Който явно беше тук от самото начало.
-Но това... значи ли и аз ще съм като вас?
-Не се знае.
-Но родителите ми...
-Те заминаха да те предпазят. Фауста също, но ти обещавам ще ги видиш скоро. - каза Томас.
-Това е невъзможно.
-Всичко е възможно - каза той.
Кимнах и се усмихнах.
Всички дойдоха и си показаха очите. Томас ми обясни цветовете на очите. И започнах на глас:
-Скот е с червени очи, значи е алфа, а другите са с жълти значи са глутницата му. Но Стайлс и Мейсън какви са?
-Хора.Те също са част от глутницата. Вече и ти си. - каза Скот.
Предупредиха ме да не казвам нищо на никой. Денят завърши като съботната и неделната вечер. Само че тогава бяха Скот и глутницата му с мен и Томас. Докато вървяхме Тео ме дръпна, за да сме малко по- назад от останалите. Говорихме си много. Споделих му за Стивън и предателите, също и за Кейли. Той ме гледаше така сякаш ме разбираше какво ми е било. Той ми разказваше как като малки сме си играли и какви бели сме правили. Смях се много както и той.

След това всички се прибрахме.
Легнах на леглото и си мислех за Тео. Висок, кестенява коса, сини очи,много мил, добър, сладък,има чувство за хумор. Малко е потаен, но това ми харесва. Толкова е....

Спрях.
Осъзнах, че съм влюбена в него.
Усмихнах се.
И заспах с мисълта за него.

Истините може би се разкриха, но това не е краят. Има още лъжи за разкриване. Това е само началото.