Всичко е възможно (Част 1)

Грешката. Капана.

Вече беше 1 часа. Някой отвори вратата. Скочих от леглото и отворих леко вратата на стаята си. Беше Томас. Слязох бързо по стълбите и го прегърнах.Вече бях по-спокойна. Той не каза нищо.Може би си е помислил, че нещо съм откачила.
-Искаш ли да гледаме филм? - попитах.
-Късно е. А и съм изморен. Ще си лягам. Лека нощ.
-Лека.
Макар че Томас вече беше тук и бях по-спокойна, аз не можех да заспа.
Беше Неделя. Ден, в който излизахме всички. Но днес се отложи, защото решиха да ходят вечерта на дискотека, а мен нямаше да ме пуснат, както и Лиам и Мейсън. Не ми се излизаше с тях, затова останах в нас.
Гледах филми. Ядох. Много. И правих какви ли не други неща. Вече беше станало 2 часа. Колко бързо мина времето. Някой почука на вратата. Стреснах се и взех една точилка. Отворих вратата и замахнах с точилката, но нямаше никой само една бележка:

"Бъди готова.

-Н"

Н? Това беше Нейт. Но.. готова за какво? Томас влезе докато размишлявах и тресна вратата.
-Не е ли малко късно да тряскаш вратата? - повиших малко тон.
-Защо си се скарала с Нейт? - изстреля той.
-Моля?
-Не се оправдавай. Той ми каза, че си го обвинявала. Не решихме ли този проблем вече?
-Реших ме? Та дори ти не пожела да ме слушаш. Само тряскаше вратата. - казах аз.
-Това е достатъчно, за да разбереш, че грешиш. Да разбереш че трябва да спреш.
Тогава се ядосах и му казах за разговора ни с Нейт. По скоро виках. Изкарах яда си. Той не ми повярва. Отново. Затръшна вратата и излезе на вън. Спомних си думите на Нейт "Кажеш ли му ще пострада ". Това беше негов капан, аз го осъзнах твърде късно. Звънях 10 пъти на Томас. Не вдигна. Писах му 15 пъти "Къде си? ". Не отговори. Дори не ги е видял. Може би,защото ми е ядосан. Или Нейт му е направил нещо... Звъннах на Дерек. Казах му за станалото. Той дойде, взе ме с колата. Обикаляхме из града. Накрая го видяхме. Томас лежеше до едно дърво близо до гората. Слязохме от колата и се затичахме към него. Имаше бележка в джоба на якето му:
"Следващия път, няма да го видиш никога повече. "
Сълзи се стекоха по бузата ми. Дерек вдигна Томас и го занесе в колата след това дойде при мен и ми подаде ръка, за да стана.
-Аз съм виновна. Аз. - казах през сълзи.
-Това беше капан. Не си ти виновната. Бъди внимателна, не се издавай. Не го мисли. Хайде.
Подаде ръката си отново. Хванах я и станах. Той избърса сълзите ми и аз му се усмихнах. Закара ни до къщата, но и той остана да спи в нас. Заведе Томас в стаята му,който се събуди преди да си легна. Казах му, че е припаднал. Не поиска обяснение как е станало. Каза ми "лека нощ" и заспа.
Оправих дивана, за да легне Дерек.
-Как си? - прошепна той.
-Изплашена.
Той ме прегърна.
-Лягай си. Трябва да си почиваш.-каза той.
И легна на дивана.
-Лека нощ.-казах му.
Качих се в стаята. Писах на Тео.
Р:Там ли си? (3:30 h)
Т:seen(3:31 h)
Р:Тео?(3:40 h)
Т:seen(3:50 h)
Р:Защо не ми отговаряш? Сърдиш ли ми се за нещо? Какво съм направила? Кажи ми! (4:00 h)
Последното съобщение не го е видял още. Може би е зает. Или е някакъв капан на Нейт. Защо иска да ме скара с някой?Не знам. Не го разбирам. Иска силите ми, а върши друго. Какво ли ме очакваше утре?
Само аз си знаех....