Всичко е възможно (Част 1)

Всичко излиза наяве

-Нейт каза след две луни, нали?-попита Дерек.
-Да. И?
-Трябва да се оправя с тях. Това е лесно. Но ти трябва да разпръснеш вълчето биле и да сложиш пепелта, за да не избягат.
-Все още не разбирам.
-Нейт ти каза да го направиш, но...
-Но?
-Той не знае, че аз ще съм там.
-И? Какво можеш да направиш?
-След като си тръгнеш ще махна пепелта, за да излязат. Ще им помогна. И ще си оправя отношенията с тях.
-Плана ти...
-Какво?
-Супер е!
-Знам.Но трябва да разберат истината за теб и какво прави Нейт.
-И как ще стане?
-След две луни като отидеш при него,аз ще ги доведа. Ти само трябва да направиш така, че да каже всичко,което е направил, на теб. И ще чакаш да ти дам знак, когато са тук.
-Добре. Това е лесно.
-Добре. А сега си почини. Утре имаме много работа.
-Лека нощ.
-Лека. -каза Дерек и се усмихна.
И заспах на дивана.
На сутринта аз трябваше да разпръсна вълчето биле в къщата на Скот. Там се бяха събрали. Направих го. Също и сложих пепелта. А Нейт ме следеше. Тръгнах си . Нейт също. Изчезна. Но чух как се задушават . Обърнах се. Но Дерек ги измъкна. По план.
Те ме видяха. Не изглеждаха учудени. Беше ми гадно, но се радвах, че Дерек си спечели доверието им.
Минаха две луни. Както по план. Отидох при Нейт и очаквах Дерек да ми даде знак, че са тук. Не след дълго той ми даде, като ме замери с малко камъче. Всички бяха се скрили. Започнах.
-Ето ме. Както искаше.
-Хмм. Браво на теб Рокси.
-Защо искаше да ме скараш с тях?Защо искаше да им причиня това? Дори не знаех какво е вълче биле, а ти ме натопи!Нищо от това не беше истина, но аз трябваше да ги излъжа, за да не пострадат! Заради теб Томас пострада!
-Просто исках се забавлявам. - каза Нейт с подла усмивка.
-Да се забавляваш? Това не е забавно, Нейт! - извика Томас.
Тогава всички се показаха.
Нейт се стресна. Но се появи пълнолунието. Но нямах сили. Нямаше и да имам. Нейт се ядоса. Настана скандал. Забелязах, че Тео си беше тръгнал. Нейт избяга. Скот и глутницата му тръгнаха да го търсят.
Томас ме прегърна.
-Съжалявам за всичко. Не ти повярвах. Какво ли си преживяла?-каза Томас.
-Не го мисли.
-Аз... Имам предложение за теб.
-Какво?
-Родителите се връщат в други ден. Искаш ли да се махнем от тук за малко? За три месеца само, за да ги видиш. Да се опознаете.
-Не сега Томас. Не сега.
Той кимна. Благодарих на Дерек за всичко. Прегърнахме се. Прибрахме се с Томас . Звънях на Тео, но не ми вдигна. Явно ми се сърдеше. И с право. Или просто искаше да е сам. Излязох на чист въздух да се поразходя. Озовах се пред къщата на Тео. Почуках на вратата. Но никой не излезе. Тръгнах си. Прибрах се. Томас беше заспал и аз си легнах.Но не можах да заспа.
"Единствения вариант е да говоря с Тео в училище утре. " - мислех си.