Всичко е възможно (Част 1)

Тео

Вторник. Отново на училище. Отново ще видя Тео. Станах по-рано (6:00) , оправих се за 10 минути . И излязох, ходейки бързо,а Томас за да ме настигне трябваше да тича.
-Чакай малко. На дали искаш да отидеш толкова рано в училището. - каза той задъхан.
-Напротив много ми харесва!
-Училището? Или някое момче?
-Училището, разбира се.
Не исках да му кажа за Тео, щеше да му издрънка всичко.
-Знам, че харесваш Тео. - изтърси той.
-Да не би, върколака да чете и мисли?
-Нее. Вчера ви видях, че си говорите.
- Само един обикновен разговор, това е. - изтърсих.
-Щом казваш.
Забавих стъпките си, за да си отдъхне Томас.
Тео:
Бях вече в училището. Исках да видя Рокси преди часовете. Харесва ми да си говоря с нея, макар че беше само един път.
Докато се оглеждах за нея някой ме потупа по рамото. Беше тя.
-Рокси... ъъ.. здравей.
-Здрасти.
Усмихна се.
-Трябва да вървя, но ако искаш след часовете да се видим.
"Глупак." помислих си.
-Дадено.-каза тя и отново се усмихна.
Рокси:
Нямах търпение да свършат часовете. Дойде и последния час, той мина най-бързо от всички.
Тео ме чакаше.
-Таа къде ще ходим? - попитах го.
-На едно място. Ела.
Качи се на един мотор. Не знаех че има, до преди 5 минути.
Качих се и аз на мотора му. Потеглихме. Навлезе в една гора. Спря мотора. Слязох и той ми затвори очите. Вървяхме около 10 минути. Той махна ръцете си от очите ми.
- Тук е... Уникално!
Имаше водопад, много красив водопад, поляна покрита с цветя. Малко слънчева светлина се шмугваше между дърветата.
-Знам. - каза той.
Седнахме. Говорихме си. Хвърлихме си погледи.
"Харесва ме. " - мислех си.
И точно тогава той...
Ме целуна.
Погледнах го право в очите, той също. Усмихнах ме се. След това той каза:
-Никога на никой няма да позволя да те нарани. Разбрах, че първата нощ е имал някакъв човек.
Кимнах.
-Не се притеснявай. Аз съм тук. До теб. Няма да те оставя.
-Знам. - казах аз. Прегърнахме се след това той ме закара до нас, разменихме си номерата , целунахме се пак и си тръгна.
-Знаех си. - извика Томас.
Аз се засмях и влязох вътре.
-Само ако те нарани и...
-Няма. - прекъснах го.
Прегърнах Томас. И си отидох в стаята.
Макар че не знаех нищо за Тео, освен че сме си играли като малки, аз го обичам.
Докато мислех за него, телефона ми извибрира. Беше съобщение от Тео.
"Т:Там ли си?"

Започнахме да си чатим:
Р:Тъкмо щях да си лягам.
Т:И аз, но исках да ти пиша преди да си легна.
Р:Мислех за теб.
Т:Аз също.
А сега си лягай.
Ще се видим утре.
Р:Добре. Лека нощ.
Т:Обичам те!
Р:И аз много.
Т:Знам.
Р:Лека нощ.
Т:Лека.

Беше като сън. На всяко негово съобщение сърцето ми биеше все повече и повече. Бях се усмихнала до уши. Така и заспах.