Всичко е възможно (Част 1)

За хубавото трябва да се почака

Станах в 10:30. Беше Събота. На вратата ми имаше бележка:

"Ще се върна скоро. Оставил съм ти храна в хладилника.
 

   - Томас. "

Явно и той вече беше зает с нещо, за което нямаше да ми каже. Ядосах се. Смачках бележката и я хвърлих в малкото кошче до гардероба на стаята ми. След това се измих и се облякох. Слязох долу.
Беше ми оставил хамбургер. Мразя хамбургер. Явно не ме познаваше толкова много, колкото изглеждаше. Добре, че имаше плодове на плота. Взех една ябълка и си направих чай.
Вече беше 12:00 бях седнала по турски на дивана и гледах телевизия,а Томас още не се беше прибрал. Някой почука на вратата. Стреснах се помислих си дали не е човека от храсталака. Не след дълго се чу глас:
-Томии, Томии.
-Това е Скот - казах си.
И отворих вратата без да се замисля.
-Ти не си Скот. - изстрелях аз.
Руса коса, кафяви очи и разбира се е висок. Защо всички момчета са високи?
-Здрасти. - каза той.
-Кой си ти?
-Нейт. Най-добрия приятел на Томас. А ти си Рокси, нали?
Кимнах.
-Слушал съм много за теб.
-А аз нищичко за теб.
Той се засмя.
-Томас тук ли е?
-Не, няма го. Но може да влезеш и да го изчакаш.
Той влезе седна срещу мен и започна да ме разпитва-за миналия ми живот и семейството ми, но аз не му отговорях все пак беше приятел на Томас не е мой.
-Искаш ли да знаеш истината? - из търси той.
Преди да кажа нещо Томас влезе. Нейт стана и Томас затвори вратата на хола. След като се на говориха. Томас влезе в хола. Събрах смелост да го питам :
-Може ли поне да ми кажеш кои са ти приятелите от тук.
-Добре- въздъхна той. Нейт, Скот, Стайлс, Лидия, Малия, Дерек, Лиам, Мейсън, и...
-И?
-Тео. С него не сме много близки, но все пак е в компанията.
-Тео?
-Познато име, нали? Преди да се преместим си играехме заедно. Ние тримата.
-Наистина ли?
Той кимна. След това каза:
-Искаш ли да разгледаме града.
-Да! - казах радостно.
Оправих се и излязохме. Смях ме се много и ядохме сладолед. След това му казах, че мразя хамбургер. А той отвърна :
-Знам беше номер.
И се смяхме още. След като се прибрахме Томас ми каза, че утре трябва да отида при директора на училището, за да уточним материала. Легнахме си.

На другата сутрин станахме с Томас, оправихме се и излязохме. Училището беше огромно. След като говорихме с директора. Томас каза:
-Искаш ли да се запознаеш с приятелите ми?
-Мхм.
Те чакаха отвън. Всички бяха там, освен Тео. Може би не е толкова близък  и с тях.
В Неделя вечерта пак излязохме с Томас. Беше супер.

Бях легнала на кревата с усмивка на лицето и си мислех на глас:"явно началото на живота ми не е почнал толкова зле. Може би за хубвато трябва да се почака ".
-Така е. - каза Томас.
-Лека нощ. - казах с усмивка.
-Лека.
След това повторих изречението :

"За хубавото трябва да се почака. "