Всичко е възможно (Част 1)

Новото начало на живота ми

След около 3 часа и половина пристигнахме. "Бийкън Хилс" пишеше на една табела , която  беше паднала на земята. Томас завиваше наляво, надясно после продължаваше направо. Имах чувството че знае къде да отидем. След около 5 минути пристигнахме. Томас спря пред една къща. Беше на 2 етажа, красива, много красива.
-Къщата...-започнах.
-Какво? - каза Томас докато вадеше багажа от колата.
-Много ми е позната.
-Нормално. Беше малка. На 5 години... мисля. Когато замина с родителите ти оттук.
-Чакай. Какво? Живеела съм тук?
-Мхм.
-Защо се преместихме? Какво е станало?
-Дълга история.Не си готова още.
-Но....-Томас ме прекъсна.
-Помогни ми с багажа- каза той като пивиши  малко тон.
Докато му помагах, някой го извика :
-Томиии!
Томии? Колко смешно звучи - мислех си.
-Скот! Я се виж! - извика Томас.
Явно се познаваха. Не можех да чуя много, но разбрах че са били съученици. След като се на говориха. Томас влезе в къщата.
-Какво ще ядеш? - ми каза.
-Нищо! - повиших тон.
-Не може да не ядеш нищо.
-Не съм гладна! - пак повиших тон.
-Но... - спрях го преди да продължи.
-Искам да ми кажеш всичко без лъжи. Защо сме се преместили? Кой е Скот? Защо не си ми казвал за него? И че сте били съученици?
-Откъде знаеш че сме били съученици? - изстреля той, сякаш другите въпроси не го интересуваха.
-Чух ви!
-Какво друго чу?
-Нищо!
-Сигурно ли си?! - пивиши тон.
-Да!
В следващите 10 минути се карахме много за това защо ме лъже, за Скот. Той не ми отговори. Постоянно повтаряше "Няма значение " или "Не си готова. ".
Накрая затръшна вратата на стаята си, а аз легнах на дивана, разсъждавайки защо крие от мен неща и как новото начало на живота ми започна зле. След около 10 минути реших да видя Томас. Беше заспал. Излязох навън на чист въздух. Беше красива нощ. Не след дълго нещо мърдаше в храсталака отсреща. Беше човек. Стреснах се, влязох, а Томас беше станал.
-Видя ли нещо? - каза той.
Кимнах.
-Повече няма да излизаш навън сама, дори да е пред къщата.
Кимнах.
След това ме успокои. Докато Томас стоеше до мен, за да заспа по - лесно се чудех кой ли беше този човек, защо Томас ме предпазва повече тук отколкото в другия град, където живеех.
-Не го мисли. - каза Томас, сякаш ми четеше мислите.
-Щом казваш.
-Заспивай.
-Добре. Лека нощ.
-Лека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Томас ми е като брат. Сега имам само него в този непознат град, макар да съм живяла тук преди 11 години....