Всичко е възможно (Част 1)

Капан. План.

Т:След училище ела на мястото където се целунахме за първи път.

Беше съобщение от Тео. Явно не е капан от Нейт. Или поне така си мислех....
След като отидох в училището сама, защото Томас ми се сърдеше още, видях Тео. Отидох при него,но той сякаш си тръгна като ме видя. Отбягваше ме цял ден. Днес часовете в училище минаваха много бавно. След училище видях Тео, да пали мотора си. Аз явно трябваше да отида сама до мястото. След около половин час бях там. Тео гледаше ядосано телефона си.
-Тео? Какво има? - попитах го.
-Не мога да повярвам Рокси. Не мога... - каза той гледайки ме в очите.
-Не разбирам.
Тео ми даде телефона си. Това беше снимка на мен и Стивън. Снимка на първата ни целувка. Кейли ни беше снимала тогава. Но...на това място не сме били, бяхме на центъра на града. Стария ми град. Дървета, поляна и цветя имаше зад нас. Това беше тук, сякаш снимката беше редактирана. Беше капан. Капан на Нейт.
-Нищо ли няма да кажеш? - изстреля Тео.
Какво трябваше да му кажа? За Нейт? Че това е капан? Да му разкрия какво точно се случва? Не. Тео щеше да пострада. Трябваше да му кажа, че това със Стивън е истина,макар че не се е случило,за да защитя Тео.
-Какво искаш да ти кажа? - казах му.
-Вярно ли е? Стивън е бил тук? Ти и той.... Сте заедно? Отново? - каза той ядосано.
-Да.
Погледнах в очите на Тео. Бяха изпълнени с ярост и тъга. Тръгна си. Остави ме сама. По бузите ми се стекоха сълзи. Преди да осъзная бях вече седнала под едно дърво.
Телефона ми извибрира.

"Добре се справи. Сега бъди готова за другото. - Н. "

-Сериозно ли? Какво целиш с това ? Какво? - извиках аз на глас,но не получих отговор.
Телефона отново ми извибрира. Беше Скот. Не вдигнах. Бях сигурна, че е капан на Нейт.
Обадих се на Дерек. Той дойде разтревожен.
-Какво има? - попитах.
-Нейт... Нейт...
-Изплюй камъчето, Дерек!
-Натопил те е пред Скот и глутницата му.
-За?
-Че си взела  вълче биле.
-Вълче биле? Какво е това?
-Цвете, което задушава върколаците. Ставай трябва да отидем.
-Но...
-Аз ще съм до теб. Спокойно.
Качих се в колата му. И отидохме.
Скот, глутницата му и Томас ме чакаха. Настана скандал. Както очаквах. Дерек ме защити. И на него му се разсърдиха. Тръгнахме си и Нейт ме пречака. Отново.
-Ето ти вълче биле. Вечерта, когато тези се събират искам да го разпръснеш и сложи този прах, за да не избягат, около къщата. - каза той. Но пред Дерек. Може би знаеше, че той знае.
-Кога ще я оставиш? - каза ядосано Дерек.
-След две луни ще получи силите си. След две луни те искам тук,Рокси. Тази вечер е първата луна.
И Нейт  си тръгна.

С Дерек отидохме в тях. Не искам да ходя при Томас. Не искам да говоря с никой от тях.
-Имаш много хубава къща. - казах аз.
-Сам ли живееш? - продължих.
Той кимна. Седнах на дивана в кухнята му.
-Какво ще правим?Трябва да си оправиш отношенията с тях за два дни. Даже ти остава един ден, този изтича. - казах.
Дерек не каза нищо в продължение на 10 минути.
-Имам план.
Той ми намигна и се усмихна.
-Какъв? - попитах.
..............................................................
Очаквайте продължението в другата част(глава) .