Всичко е възможно (Част 1)

Нейт и лъжите му

Сряда, четвъртък, петък, събота, неделя,понеделник, вторник....
Всеки ден беше обикновен. През седмицата излизах с Томас или Тео. През събота и неделя се събирахме всички - Скот, глутницата му, Тео, Томас и аз.
С Тео имахме много добри отношения, Томас го следеше много, за да не стане като Стивън, макар че познаваше Тео добре. Със Скот и глутницата станахме добри приятели, а с Дерек много добри.
В живота ми навлязоха опасности и други свръхестествени същества. Сутрин се оглеждаш за опасност, вечер действаш и защитаваш града. За мен това беше станало част от деня ми. За мен беше нормално.
Но единственото, което не разбирам е...
Защо винаги като Нейт ме види ме пита за миналото и семейството ми. Аз разбира се сменям темата, не му дължа обяснение. Винаги като сменям темата и ме гледа сякаш иска да ме нападне,защото не получава отговора който иска. Започвам все повече да мисля, че той е един от тези, които ме следят, защото нямам още сили. Но започнали този разговор с Томас всичко свършва зле. Дори не иска да ме чуе. Не ми вярва. Но защо?Аз съм му братовчедка. Все пак не бях аз тази, която излъга.
Днес Томас, Скот и глутницата му бяха на екскурзия. И аз не знам къде. След училище Нейт ме пречака и ми каза ядосано:
-Ако още един път се опиташ да кажеш на Томас нещо за мен ще пострада той.
Тогава се замислих откъде знае това. С Томас се карахме само в къщата. Но се сетих и му казах:
-Ти си бил. Човека от храсталака. - казах аз, повишавайки малко тон.
-Да. И ти няма да ми провалиш плана. - каза той яростно.
-Какво искаш от мен?
-Силите ти!
Аз го спогледах. Нямам сили. Може би не знаеше.
-Все още нямаш сили. Знам. Но ще ги получиш и ще ми ги дадеш, ако ли не всички ще пострадат. - каза той гледайки ме в очите.
Тогава разбрах, че лъже всички.
Дерек дойде при нас и ме отведе. А той ни гледаше как се отделечавахме. Не след дълго изчезна в далечината.
-Томас или някой друг не бива да разбира. Ти се дръж нормално, аз ще се оправя.
-Но ти...
-Чух ви. - прекъсна ме.
-Не изглеждаш толкова изненадан. - изтърсих.
-Знаех, че крие нещо. Вече разбрах какво. Не го харесвам изобщо. А ти можеш да разчиташ на мен,звънни на този номер, ако имаш нужда от помощ или се нуждаеш да говориш с някой.
Кимнах и се усмихнах.
Дерек ме заведе в нас, каза да внимавам и да се пазя.
-Благодаря ти. - казах аз.
Той се усмихна.
Дерек ми беше ми като брат.
Сега когато съм сам самичка в къщата ме е страх  повече от всякога. Не знам какво ми предстои. В тази битка сме само аз и Дерек, ако някой разбере ще пострада и ние ще сме виновни. По скоро аз съм виновна за всичко. Дори не знаех за какво съм виновна, но имах чувството, че съм.
Легнах си. Не можех да заспа и не можех да спра да мисля за това. Не можех.

Явно ще бъде тежка нощ....