Странно нещо е съдбата. Привидно е една невинна шега на живота със самите нас. Нашето собствено съществуване дори е просто една ирония, отново принадлежаща на съдбата. Според която и да е теория за възникването на живота, всичко се е случило поради някаква щастлива случайност. Тук сме заради пренесени от космоса бактерии, защото ни е ударил метеорит преди милиони години. Тук сме, защото по една случайност сме достатъчно отдалечени от Слънцето, за да не ни изпържи, но все пак, за да ни стопля. Тук сме, защото някой някога ни е създал за по-малко от месец (негова воля е все пак).
Излиза, че нищо никога не е случайно и живота не ни подхвърля просто така някакви 'жокери'. Всички сме част от този велик замисъл, който явно си има план за всеки. Осъзнавам, че звуча твърде пропагандно, но замислете се. Никога ли не ви се е случвало да ви се насъберат твърде много 'случайности' в един момент и да си кажете: 'хмм, защо така'? За всичко си има обяснение и то е просто. Толкова просто, че ни е нужно сякаш цяла вечност, за да го разберем.
Ето ви още малко храна за размисъл - представете си двама души, толкова противоположни, толкова различни и напълно непознати да преплетат съдбите си, не по тяхно собствено желание, а именно заради тази съдба. Заради тази необяснима сила, която просто ги кара да бъдат заедно. Въпреки тях, въпреки всичко, в което вярват и което са. От друга страна, слава богу, че се случва! Иначе откъде щяха да се родят Ин и Ян? Защо смъртта е така близка до раждането на нов живот? Защо цялата вселенска хармония е основана на тази перфектна противоположност?
Именно тук започва тяхната история. На Уил и Грейс.
YOU ARE READING
Хаосът в един космос
RomanceТой беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата...
