Хаосът в един космос

Любов - формула или есенция?

Как се пише за любов, която е толкова силна, неподвластна на логика и здрав разум, когато единственото, което изпитваш е гняв, разочарование и възмущение от нея? Да, любовта е нещо много субективно. Едно чувство, двама души. Нека го интерпретираме по следния начин:

Представете си една много тънка лента (любовта), която е окачена над огромна бездна. В нея бушува огън. Огън, който те убива бавно, оставя рани по цялото ти тяло и най-вече - в паметта ти. Огън, способен да заличи всеки прекрасен миг, всяко щастие и всяка усмивка.

А сега визуализирайте двама души. Абсолютни лаици, които представа нямат как се ходи по въже. Объркани, страхуващи се, но все пак любопитни и горящи от желание, млади хора, които искат да извървят този опасен път. Имаме съгласие и от двете страни също и разбирателство, по една житейска случайност, но нещо липсва. Доверието. То е голямата летва, която ще крепи двамата през изпитанието "любов".

И така, малко изплашени, много влюбени и любопитни, те тръгват. Първо несигурно, краката им треперят, сърцата им бият учестено при всеки поглед надолу към нещастието, което ги грози, ако единият сбърка, но с времето стават все по-уверени. Доверието между тях им помага да стигнат до момента, в който единия започва да губи равновесието. Прекомерното щастие, илюзията за вечност и желанието за притежание на другия, граничещо с обсебване, води до бавна и мъчителна раздяла. Същият текст сте го виждали и на кутиите с цигари, но там раздялата е с живота, а не с вярата в другия.

И какво излиза?

Любовта е най-голямата заблуда, която човек е способен да изживее, просто защото не разбира нейната есенция, но любопитството движи човечеството напред - Уил.

Любовта е просто биохимия. Смес от полови хормони, малко допамин и норепинефрин и щипка - окситоцин. Реакция, която протича в тялото ни и бавно ни отнема частица от самите нас - Грейс.

А според вас?