Хаосът в един космос

Вслушай се

- Сега, преди всичко да е започнало, Уил, братовчедка ми е най-отнесеното същество. Може да говориш десет минути за това как е минал денят ти и на сто процента съм сигурен, че процесора ще й изключи на втората - подхвърли шеговито Хари, отпивайки от уискито си. Вкусът, който се разля в устата му нямаше нищо общо с ирландската напитка. Това по-скоро приличаше на евтина имитация, която ще те довърши с първите чашки.

- Не е вярно! Напоследък ми се случва, защото... Защото главата ми гърми от факти - оправда се момичето. Очевидно бе, че алкохолът й помагаше да се отпусне. Първоначалният шок от срещата с момчето, сякаш бързо се разми от парливата течност, която й даде емоционален тласък. Уил повдигна вежди, усмихвайки се и попита спокойно:

- Защо от факти? Тест ли имаш?

- Не. Аз... Ще кандидатствам Мъртви езици и култури в Италия и... Изпитът им е меко казано потресаващ - обясни Грейс, избягвайки погледа му. Гласът му бе мек, нежен, точно какъвто и в сънищата й. От самия него просто лъхаше едно уникално спокойствие, което заразяваше околните. Да, всички, но не и Грейс. Това осъзнато безхаберие я изкарваше извън релси. Уил просто повдигна вежди, отпи от горчивата течност и се изкикоти тихо, което вбеси младото момиче още повече. Тя го погледна с недоумение. Да не би да беше казала шега? 'Какво смешно имаше в това да се грижиш за бъдещето си, което се очертава да премине в превеждането на стари документи, летописи и прочее?! Та нали това е отговорно за пренаписването на историята!?'  помисли си Грейс, след което се осмели да попита:

- Защо се смееш?

- Не знам, не ми изглеждаш като някой, който би се занимавал с такава специалност - отвърна Уил и се усмихна самодоволно. Самодоволно и дяволски чаровно. И той добре съзнаваше това. Тази усмивка... Тази усмивка беше вкарала в леглото му няколко момичета преди Клеър и само едно единствено в живота му. Момиче, за което дори не искаше да си спомня, но всеки път, преди да заспи, образът й се появяваше като призрак в тъмнината. Напомняйки му, за това колко беше добросърдечен и доверчив за своя собствена сметка.

- Голяма грешка - прокашля се Хари, усещайки накъде вървят нещата. Сблъсъкът между два идеала току-що започна. Арената беше готова. Опонентите, хладнокръвно настървени един срещу друг, подготвяха доводи, чийто смисъл имаше уникална логика само за тях.

- И според теб с какво трябва да се занимавам? - попита го леко обидено Грейс. Уил повдигна рамене, усмихвайки се и отвърна:

- Нещо, което ще отива на същността ти. Ти си пряма, съвестна, до колкото разбирам, отговорна, замечтана и срамежлива. А и да не забравим, идеалист.

'Мамка му!' изпсува на ум момичето. Откъде знаеше всичко това!? Грейс до последно се надяваше това да е поредната намеса на братовчед й в отношенията й с Уил, но уви. Играта продължаваше, а Уил нямаше намерение да се съобразява с правилата. Неговият нюх и прозорливост отново успяха да надникнат в нечия нежна същност. Изкуство, което владееше не по желание, а по принуда. Животът го бе сблъскал с достатъчно разнообразни характери, от които да си вземе поука и да извлече най-важното за себе си. Грейс беше като отворена книга за него. Но дали?

- И тези качества в коя професия биха били в плюс? - продължаваше настъпателно Грейс, отпивайки от водката си с кола.

- Хей, хайде да сменим темата - предложи Хари, но веднага беше прекъснат от светкавичния отговор на момчето:

- Учителка например. Много може да се научи от теб.

- И го разбра от... - погледна към телефона си Грейс - час и половина приказки? Ами ако лъжа? Или се представям за някого когото не съм?

- Не ти отива, повярвай ми. Лицемерието не ти е силна страна. Говориш разпалено за това колко си сериозна, когато се захванеш с нещо. Очите ти блестят, спомене ли се за бъдещето ти, а когато се усмихнеш от теб струи човещина. Много можеш да разбереш за някого, ако силно се вслушаш в него. Не само в думите му.

Грейс беше съсипана, но не в негативния смисъл на думата. Тя бе напълно разбита от всичките истини по неин адрес. И лекотата, с която говореше! Интересът, който това момче беше проявил към същността й я накара да настръхне цялата. Чувството на страх, че някой е успял да разбие тази ледена преграда, градена с години я оставяше безмълвна. Шокът, в който бе изпаднала Грейс бе точно противоположното на това, което чувстваше Уил, а именно - изгарящото го любопитство и удовлетворението от пътуването в подсъзнанието на това крехко създание. На ангелското привидение от сънищата му.