Хаосът в един космос

В чест на музите

Колко е странно как един човек, макар и напълно непознат, може да бъде нашата муза... Всичко, свързано с него се превръща в едно уникално творение на Вселената.

Начинът му на говорене, очите му, които сякаш гледат в един друг свят, друга реалност... Или пък усмивката, която се появява рядко, но именно затова е и толкова ценена, будеща възхищение и изумление от прецизността, с която природата е създала въпросният човек...

А може би онзи, чиято музика прониква в съзнанието ни, вдъхновява ни, оставя ни безмълвни, докато текста се просмуква в умовете и пренарежда вътрешния ни порядък.

Или пък може би е художник? Един от "безгласните творци", чиито произведения са способни не само да въздействат над съществото ни, но и да "крещят" с цяло гърло в съзнанието, а тяхното ехо да се превърне в смисъла, който променя нашия, върху живота и всичко около нас.

Някои ще кажат: "Ами писателите? Те са главните вдъхновители и създатели на паралелни светове и прекрасни илюзии!" Разбира се, че са! Думите, експресията, изкуството да създадеш пейзаж само с няколко изречения е извънземен талант!

И какво излиза? Стигаме до заключението, че всичко около нас може да бъде "муза". Стига да не си сляп, за да я видиш... Не, не, за да я видиш. За да я почувстваш! Изкуството, преди всичко, е усещане. То провокира сетивата, а сърцето се отдава на тази сила и просто следва нейния естествен ритъм. Разумът, макар и може би най-висшата форма на еволюция, просто е принуден да изчезне. Той не е способен да почувства онова, което може да бъде докоснато единствено и само с душите ни.

Дотук добре, но представете си, че музата ни се окаже един много далечен образ. Много чужд, непознат, струващ ни се като просто една малка искра в небе обсипано със светлини, отражения и лъчи? Колко по-лесно е да се докоснеш до нещо, което ще ти донесе моментен екстаз, но все пак няма да запълни празнината, която има нужда от онова въпросно, мъничко "пламъче".

Знам, мислите ми са адски хаотични, вероятно губят своята логическа връзка, но пък все пак... Става дума за "Хаоса в един Космос" нали така? Още със заглавието ви става ясно, че тук няма да има подредба, ще липсва допирателната между проблемите, а всъщност именно това ще е нещото, което ще ги свърза - тоталната обърканост. Уникалната космическа неразбория от мисли, отговорна за създаването на това... "Умиротворение".

Нека се върнем на музите, за да приключим. Оставям темата с отворен финал. Нека всеки един от вас се замисли за това какво го провокира, какво го успокоява, кой или какво го вдъхновява... Защо? Дали е човек-изкуство, или пък някоя порядъчна Грейси. А може би, някой тотално хаотичен Уил?