Хаосът в един космос

Сънищата, по-истинската реалност

Сънища.
Някога замисляли ли сте над сънищата си? Повече от сигурна съм, че поне веднъж в живота си сте се питали: "какво по дяволите беше това?" или "това не може да е случайно, знак е!". Е да, прави сте. Знак е. Някои от нас са доста по-сензитивни и сънуват дори с отворени очи. Наричало се 'блеене'. Друг път.

Цяло изкуство си е да се изолираш от пошлия и грозен свят, за да се пренесеш така плавно в красотата на фантастичното, идеално пространство на мислите си.

Повечето психолози тълкуват сънищата ни като рефлексни образи на подсъзнанието, които съзнанието, тоест здравия разум, не е успяло да преработи правилно или докрай. Прекрасно обяснение от научна гледна точка, неоспоримо. Но някога минавало ли ви е през ум, че може би това е мястото, в което истински опознаваме себе си? Мястото, на което невъзможното се превръща в по-реално от физическото. Пространството на истините и по-висшето свързване на човек с другите.

На по-прост език, представете си, че сънуваме заедно, изграждайки една много по-силна, по-осъзната връзка, от която и да е казана дума, тук, в пределите на материалното...

Грейс споделяше именно това виждане за нещата, защото вярваше, че сънищата й са по-специални. Значеха нещо повече за нея от неправилно преработени, мозъчни импулси...