Той седеше със слушалки в ушите.
Бе решил, че днес ще се прибира с автобуса.
Онзи, последния.
В него имаше най-малко хора.
Двама или трима във всеки случай.
Спираха на всяка спирка.
Никой не се качваше.
Докато не стигнаха средата на града.
Там чакаше момиче.
Тя пъргаво се качи и с широка усмивка поздрави шофьора.
Явно се познаваха.
Изглеждаше весела.
Поне докато не седна на срещуположната седалка.
Лицето ѝ мигом помръкна.
Очите ѝ се замъглиха
и тя отправи изтощен поглед към небето.
Той не можеше да повярва,
колко добра актриса стоеше пред него.
Тя дълго се взира през стъклото.
Дори не забеляза,
когато той извади телефона си
и я снима.
Беше прекалено изморена,
че да му обърне внимание.
Щом спирката ѝ наближи,
тя отново се превърна в жизнерадостно подобие на себе си.
Слезе и с бодра крачка се запъти на някъде.
Той се премести на нейната седалка.
На стъклото
с криви букви
пишеше „помощ".
Реши, че утре ще пътува отново.
YOU ARE READING
𝕎𝕣𝕠𝕟𝕘 𝕊𝕥𝕠𝕡 | Грешна Спирка
Short StoryТова не е любовна история. Това е история за живота. За изборите, които трябва да направим в него. За нещата, с които трябва да се примирим. За нещата, които трябва да променим. За нещата, за които трябва да благодарим. За нещата, за които трябва...
