Шефът пак ѝ крещеше.
Не се правело така.
Друго яче било.
Тя прехапа език.
Той я беше научил да работи така
и изведнъж било грешно.
Тя не му обърна особено внимание.
Всеки ден си намираше,
с какво да се заяжда.
Свикнала му беше.
А и парите бяха добри.
Когато се сетеше да ѝ плати.
За това тя просто продължи,
сякаш нищо не се беше случило.
Пък и камерите я наблюдаваха.
Следеше всичко, кучият му син.
Колко минути седи на стола.
Колко минути използва телефон.
Колко време се бави в тоалетната.
Колко отделя на клиентите.
Какво им казва.
Формираше заплатата.
Често не беше обещаното.
Но тя беше на седемнадесет.
Нямаше договор.
Не можеше нищо да му каже.
Напуснеше ли,
трябваше да търси друго място.
Не че в момента не работеше на общо три.
Просто денят ѝ бе запълнен от начало до край.
И така ѝ харесваше.
Не беше в къщи.
Това беше целта.
Щеше да търпи този луд човек.
Беше по-добре от баща ѝ.
И всичко, което искаше да ѝ стовари.
Сякаш проблемите ѝ бяха малко.
Че и с неговите да се оправя.
Но решеше ли,
тя не можеше да го спре.
Безгласна буква,
но същевременно
безценна пионка.
Това бе тя.
И не ѝ харесваше.
YOU ARE READING
𝕎𝕣𝕠𝕟𝕘 𝕊𝕥𝕠𝕡 | Грешна Спирка
Short StoryТова не е любовна история. Това е история за живота. За изборите, които трябва да направим в него. За нещата, с които трябва да се примирим. За нещата, които трябва да променим. За нещата, за които трябва да благодарим. За нещата, за които трябва...
