Пета Глава

156 34 2
                                    

Той се криеше на последната седалка.

В сенките.

Не му стигаше кураж да се изправи срещу нея.

Страхливец.

Наблюдаваше я внимателно.

Маниак.

Тя прибра посланието му.

Остави му свое.

После започна да пише.

Химикалът й препускаше по редовете.

Беше нервна.

И безкрайно изморена.

Очите й едва стояха отворени.

Косата й бе хваната с ластик.

По потника й имаше брашно.

Краката й бяха осеяни с рани и синини.

Днес не погледна през прозореца.

Явно имаше проблем.

Телефонът й звънна.

Тя прехапа устни и затвори.

Телефонът звънна пак.

Тя вдигна и зашептя.

Ядосана.

Отегчена.

Сякаш бе водила този разговор стотици пъти.

След минута затвори.

И изведнъж погледна.

Право към него.

 𝕎𝕣𝕠𝕟𝕘 𝕊𝕥𝕠𝕡 | Грешна СпиркаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora