𝕎𝕣𝕠𝕟𝕘 𝕊𝕥𝕠𝕡 | Грешна Спирка

Седемнадесета Глава

Той имаше ужасно предчувствие.

Знаеше, че е свързано с нея.

Грижа го беше само за нея.

Тя не му вдигаше.

Не му пишеше.

Изобщо не му отговаряше.

Нещо не беше наред.

Закъсняваше с десет минути.

Десет минути и две,
три,
четири,
пет секудни.

Тя не закъсняваше за нищо.

Особено за срещите им.

За пръв път от доста време беше притеснен.

За пръв път имаше какво да губи.

Почака още малко
и се отправи към работата ѝ.

Не знаеше къде точно се намира,
имаше само бегла представа.

Близо до хотела.
Онзи, срещу централния плаж.

Така му беше казала.

Краката му летяха по улиците.

Дано е добре.

Дано е добре.

Това се повтаряше в главата му.

Отново и отново и отново.

Ужасяваше се от мисълта,
че може да я загуби.

Наближи въпросния хотел.

Мислеше, че е на правилното място..

И тогава видя тълпата.

Като на сън се промуши между хората.

Само, за да я види
просната на земята.

С локва кръв около косата.

Бяла кожа.

Бездиханна.

Студена.

Дори не осъзнаваше,
че стои до нея.

На колене.

С невиждащи очи.

С треперещи ръце.

С замръзнало от шок сърце.

Някой го дръпна на страна.

Беше мъж.

Хладнокръвен.

Поиска вода.

Наплиска лицето ѝ.

Сви крака ѝ.

Нищо.

Безжизнена.

Намокри я отново.

Дръпна клепача ѝ.

Зениците не реагираха.

Пулс нямаше.

Беше мъртва?