Девет часа.
Автобусът дойде.
Тя сложи щастливата маска и се качи.
Поздрави шофьора.
Запъти се към мястото си и замръзна.
На седалката имаше бележка.
И не от онези смачканите,
скъсани
листа.
Тази сякаш бе непокътната.
Тя внимателно я вдигна.
С гъст, определено мъжки почерк,
бе написано
„Всичко ще се нареди".
Момичето седна и бавно се огледа-
никой подозрителен.
Пътуваше само тя
и още две възрастни дами.
Объркана, девойката прибра парчето хартия в черната си раница.
Извади тефтера си,
откъсна един лист и написа
"Не винаги нещата се нуждаят от подредба"
Постави го на седалката до своята.
Отвори тефтера на поредната бяла страница
и започна да попълва.
Записваше всичко,
случило се през деня.
Нужно бе да го прави.
Умът ѝ бе започнал да изтрива всичко.
Сякаш спомените ѝ бяха направени от тебешир.
А нощта бе нейната гъба.
Сутрин не помнеше нищо-
бяха изтрити.
Странно,
но тази бележка
гореше в съзнанието ѝ
като стигнална ракета.
Скоро нямаше да я забрави..
YOU ARE READING
𝕎𝕣𝕠𝕟𝕘 𝕊𝕥𝕠𝕡 | Грешна Спирка
Short StoryТова не е любовна история. Това е история за живота. За изборите, които трябва да направим в него. За нещата, с които трябва да се примирим. За нещата, които трябва да променим. За нещата, за които трябва да благодарим. За нещата, за които трябва...
