𝕎𝕣𝕠𝕟𝕘 𝕊𝕥𝕠𝕡 | Грешна Спирка

Тринадесета Глава

Вървеше по шосето.

Колите минаваха с бясна скорост.

Тя живееше в града до неговия.

Бяха говорили около час.

Седнали на спирката.

Сгушени един до друг.

Беше се стъмнило.

Тя му разказваше за града.

Очите ѝ блестяха.

Харесваше му да я гледа така.

Ентусиазирана.

Каза, че обичала да наблюдава звездите.

Давали ѝ утеха.

Защо я беше попитал.

Светят насред море от тъмнина му беше отговорила.

Изразяваше се поетично.

Докосваше нещо в него.

Нещо, което мислеше, че бе загубил.

Той ѝ беше споделил,
че обича нощта.

Късните часове.

Два и половина,
три,
четири часа.

Каза ѝ, че всеки ден я засича в автобуса.

„Знам"- му беше признала.

Интересуваше се, дали работи там,
в онзи град.

Той излъга, че му харесва да пътува.

Пита я къде работи тя.

Беше се засмяла.

„За кое от всички работни места искаш да знаеш?"

Всички, я беше помолил.

Разказа му как протича един нейн ден.

Беше се изплашил.

„Не е полезно. Ще се съсипеш"

Така ѝ беше казал.

Тя беше повдигнала рамене.

Било по-добре на работа,
отколкото в къщи.

Разбираше я.

Той се чувстваше по същия начин.